— Госпожице Уайтулф, това ли са съдебните заседатели, които избра обвинението?
— Да, уважаеми съдия.
— Госпожице Ричи, това ли са съдебните заседатели, които избра защитата?
— Да, почитаеми съдия.
— Тогава, госпожи и господа съдебни заседатели, приставът ще ви заведе в хотела ви. Моля, не забравяйте, че не е разрешено ползването на телевизия, интернет и мобилни телефони. И отново бих искал да ви благодаря, че поехте тежестта да търсите справедливост в това дело. — Хамилтън се обърна към обвинението и защитата. — Утре ще започнем с встъпителните пледоарии. Съдът се разпуска дотогава.
Късно следобед Кели пристигна с Джеймс в офиса на „Консултанти Делфи“, който се помещаваше в луксозна сграда и със служители, които паркират колите, няколко етажа бяха заети от офиси на инвестиционни банки.
— Еха! — възкликна Джеймс, когато слязоха от джипа на Кели и тя даде ключовете на служителя. — Сбъркали сме си професията!
Асансьорите бяха елегантни, с пурпурни килими и огледални стени. „Консултанти Делфи“ бяха на десетия етаж, фасадата на офиса беше стъклена и секретарката уточни, че Питър и Марк ще дойдат след малко.
Седнаха и зачакаха.
— Какво мислиш за съдебното жури? — попита Джеймс.
— Групата е добра — отвърна Кели.
— Тревожа се за съдебна заседателка номер шест, Сигърни някоя си.
— Сигърни Темпълс.
Той кимна.
— Тя каза, че е убедила предишно съдебно жури да осъди някого, когото първоначално са искали да оправдаят. Мисля, че ще я изберат за председател.
— Смятам, че това е чудесно за нас. И Марк и Питър мислят така.
— Да, но ако тя иска да оправдае Арло Уорд, а другите не искат? Може да има достатъчно влияние да ги убеди.
— Тя беше добър вариант. Била е омъжена за щатски конгресмен, който е бил за смъртното наказание и е израснала в богаташки квартал с ниска престъпност… Не знам, мисля, че няма да получим по-добри шансове.
Джеймс започна да нервничи, докосваше връхчето на всеки пръст с палеца си и после го плъзгаше надолу.
— Влиятелните личности в съдебните журита ме изнервят.
— Не е необходимо — заяви Питър, когато двамата с Марк се приближиха до тях. — Трябва да въздействате на такива съдебни заседатели и те ще убедят другите вместо вас.
Марк се съгласи, кимна и предложи:
— Но преди да започнем, желаете ли нещо за ядене или пиене? Знам, че е време за обяд, с удоволствие ще поръчам нещо, ако искате.
— За мен не, благодаря — отвърна Джеймс.
— И за мен не, благодаря — повтори Кели.
— Тогава нека видим какво имаме, материалът е добър.
Стаята за конференции беше огромна, с дълга стъклена маса и най-малко двайсет стола, тапицирани с черна кожа. Дигитален прожекционен апарат беше насочен към голям екран. На екрана беше застинал видеокадър на дванайсет души и стая, виждаше се Питър най-отпред.
— Току-що показахме на една група хора половинчасов видеозапис на аргументите от вас и от господин Астър и ги попитахме за общото им впечатление от господин Астър.
Той натисна бутон на масата и пусна видеозаписа.
— Харесвам го — каза единият участник. — Вижда ми се искрен и непринуден.
— В какъв смисъл искрен и непринуден? — попита Питър.
— Лицето му внушава доверие. Да, клиентът му трябва да гори в ада, но мисля, че адвокатът е искрен в начина, по който го защитава.
— На мен не ми харесва — каза мъж със синя тениска. — Говореше за начина, по който са умрели онези хора така, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Според мен не проявяваше уважение към тях.
— Какво очаквате от него? — попита жена с рокля на цветя. — Той трябва да защитава обвиняемия, това му е работата.
— Не знам защо го прави — рече мъж с бейзболна шапка. — Обвиняемият си е признал за убийствата, прочетох го в новините преди два дни.
— Намирате ли за убедителни някои от аргументите на адвоката? — попита Питър.
Мъжът поклати глава.
— Не, изобщо не. На кого му пука, ако обвиняемият е луд? Той пак трябва да си плати за онова, което е направил.
— Брат ми страда от психично заболяване — обади се жена с черна блуза. — Не може да екзекутираме психично болни хора, те не са отговорни за действията си.
Повечето от групата изпъшкаха неодобрително.
— Това му е сбърканото на днешното поколение — каза мъжът с бейзболната шапка, — всеки иска да бъде глезен и не е виновен за нищо.
— И затова бихте убили психично болен човек, който няма представа какво прави?
— Бих предпочел да се върнем на наказването на хора, които трябва да бъдат наказани.
Спорът продължи по този начин известно време и после Питър спря видеозаписа и обясни:
— Положението беше същото и в трите фокусни групи. Повечето участници харесаха Астър, но престъпленията на клиента му са толкова чудовищни, че това хвърля петно върху него. Ефективността на аргументите му страда най-вече поради факта, че престъпленията са извършени с особена жестокост.
Питър погледна Марк така, сякаш му беше неудобно да продължи.
— А ето какво казаха за вас.
Видеозаписът представи нещата половин час след момента, когато Питър го спря.
— Какви са общите ви впечатления от прокурорите? — попита Питър фокусната група.
— Тя изглежда злобна — отговори жената с черната блуза.
