— В какъв смисъл злобна?
— Ами… не знам. Кучка е.
Останалите в групата тихо се засмяха.
— Можете ли да бъдете по-конкретна? — попита Питър.
— Ами, защо се настървява толкова много? Да каже каквото има да каже, без да се разгорещява.
— Не искам да критикувам жените, но тя може да изглежда и по-добре — каза мъжът с шапката.
— Обяснете по-подробно.
— Дрехите ѝ са износени. Човек облича по-хубави дрехи, щом ще прави такова нещо по телевизията.
Кели усети, че мъжете в стаята се опитват да не я поглеждат, и се надяваше, че не се изчервява. Тя хвърли поглед на дрехите си — стар костюм, който носеше от седем-осем години, цветът му беше избелял.
— И косата — добави жената с черната блуза. — Прокурорката се нуждае от сериозно посещение във фризьорски салон.
Кели скръсти ръце на гърдите си.
— Злобна и неугледна — това не изглежда добре по телевизията — обобщи жената с роклята на цветя.
Другите от групата отново се засмяха.
Питър спря видеозаписа.
— Същото беше мнението и на другите фокусни групи.
— Какво общо има косата ми с това, че Арло Уорд е убил онези млади хора, по дяволите?
— Установили сме, че външният вид прави по-силно първо впечатление на съдебните заседатели, отколкото онова, което казва прокурорът или адвокатът — обясни Марк. — Иска ни се да вярваме, че това няма значение, но не е така.
— Може би ще искате… — добави Питър и се прокашля, — да направите нещо различно с косата си и да си купите нови костюми. Съдебните заседатели предпочитат костюм с пола, а не с панталон за жените.
Кели кипна от гняв, не издържа, стана и заяви:
— Не ги чух да казват нищо за външния вид или косата
Кели излезе от офиса и Джеймс я последва. Когато се качиха в асансьора, заобиколени от огледала, тя заби поглед в пода.
Майката на Дилън го посрещна с новината, че в дома им дошъл репортер, който предложил да ѝ плати за интервю.
— Не знам какво се надяваше да изкопчи от мен, но му казах, че първо ще говоря с теб.
Дилън съблече сакото на костюма си, хвърли го върху стола и се стовари на дивана. Болеше го всеки мускул и в съзнанието му се промъкваше някаква мъгла, която се опита да го приспи.
— Не може да говориш с репортери, мамо. Трябва да ги използвам така, че колкото по-малко хора говорят с тях, толкова по-отчаяно ще се мъчат да се доберат до мен.
Марки дотърча, скочи върху него и той изохка.
— Може ли да пуснем дрона ти?
— Много съм уморен, Марки.
— Мооооля те! Моля те! Моля те! Мо…
— Добре, добре… Сигурен съм, че трябва да станеш адвокат.
Тя се усмихна щастливо, когато Дилън донесе малкия дрон и дистанционното управление от стаята си и излязоха навън. Слънцето вече залязваше, но пуснаха дрона над дърветата. На Марки ѝ харесваше да го изстрелват толкова високо, че да не може да го вижда и да си мисли, че е излетял в космоса.
— Известен ли си, Дилън?
— Защо мислиш така?
— Един приятел от училище ми каза, че те видял по телевизията. Той каза, че си приятел на върколак.
Дилън се засмя, докато гледаше как дронът се появява високо в небето, и седна на стъпалата на верандата.
— Помагам на един човек, който е обвинен, че е извършил ужасяващи неща. Наричат го върколак, защото са лоши хора.
— Е, известен ли си?
— Не.
Марки насочи дрона над къщата.
— Аз искам да бъда известна, когато порасна. Наистина, наистина известна. Мислиш ли, че ще стана известна, Дилън?
— Чуй ме, Марки, да бъдеш известен, богат или красив — нищо от това няма значение, ако си лош човек. Затова винаги се опитвай да бъдеш добър човек, а другите неща ще дойдат сами.
Тя дълго мисли върху думите му и накрая обяви:
— Не, искам само да бъда известна.
Дилън пристигна в затвора и го настаниха в стаята за адвокати и клиенти. Лили му беше изпратила съобщение, в което питаше дали той, майка му и сестра му искат да вечерят днес с нея и Антъни. Дилън измисли някакво извинение и отказа.
Арло докуцука, окован в белезници, и Дилън попита:
— Може ли да ги махнем?
Надзирателят свали белезниците, без да пророни нито дума, и после излезе. Арло разтри китките си и каза:
— Изглеждаш уморен, Дилън. Лекарите смятаха, че една от причините заболяването ми да се влоши, е, защото имах много лошо безсъние, не спях по няколко нощи наред.
— Защо?
Арло поклати глава, докато се взираше в масата.
— Демонът идваше при мен много нощи — тихо отвърна той.
Дилън отново се запита дали слабичкият мъж, който седеше срещу него, наистина е виновен за най-зловещите престъпления, които някога бе виждал.
— Арло, искам пак да говорим за онова, което ще се случи утре. Знам, че искаш да те защитаваме само като невменяем, но аз искам да пледирам невинен. Мисля, че в аргументите на обвинението има много несъответствия и това може да ни спечели основателно съмнение във вината ти. Знаеш ли какво е основателно съмнение?
— Не.
— Това е, когато съдебните заседатели не са напълно убедени, че ти си извършил престъплението и не могат да те обвинят. Мисля, че може би разполагаме с достатъчно доводи за това.
