— Никога не съм водила такъв процес — започна Кели. — Защитата започна това съдебно дело с аргумента, че господин Арло Уорд е невменяем и е убил трима прекрасни младежи и… — тя погледна Холи Фалоус, която беше сложила глава на рамото на баща си, а той я беше прегърнал, — и за малко не уби един от най-скромните и смирени хора, които съм срещала през живота си. Холи е оцеляла в онази нощ единствено благодарение на смелостта си. Тя обаче никога няма да бъде същата, нараняванията ѝ, физически и психични, са я променили завинаги. Да не споменавам, че животът, който си е представяла за себе си със сестра си и бъдещия си съпруг, безвъзвратно е изчезнал. — Кели отстъпи крачка назад и посочи Арло. — Той признал за престъпленията и е бил намерен покрит с кръвта на жертвите на не повече от пет километра от мястото, където били убити. И Арло Уорд идва тук и ни казва, че е невменяем. Не знаел какво прави, не знаел, че е неправилно да разбива нечия глава с бейзболна бухалка, или да отрязва ръце и крака и да ги подрежда по възможно най-ужасяващ начин. Не можело да му се търси отговорност, защото не знаел, че това е неправилно. И сякаш това не е достатъчно абсурдно, но и в самия край на процеса той променя пледирането си и казва:
Истинският проблем за господин Уорд е била смелостта на Холи. Той не си представял, че някой ще се измъкне жив. Вероятно е щял да „почисти“ местопрестъплението, преди да си тръгне, да се отърве от труповете, да намери дрехи, да се преоблече… но не е могъл да направи нищо такова, защото Холи се е измъкнала. И не е имал никаква представа колко време ще ѝ отнеме да спре кола и да повика полицията. Той е бързал да нареди телата така, че да изглеждат като убийствата на семейство Бенет, за които несъмнено нещичко е научил с времето, и после се е качил в колата си, покрит с кръв, и е подкарал към дома си колкото може по-бързо. И тук се намесва случайността. Онази ивица от магистралата е известна като „капан за скорост“ и патрулна кола чакала встрани от пътя, дебнейки за шофьори, превишаващи ограничението за скоростта. Полицаите спират подсъдимия за превишена скорост близо петдесет километра над допустимата, тоест Арло Уорд е карал със сто и петдесет километра в час. Защо Арло Уорд се е движел толкова бързо на магистрала, известна с присъствието на полиция? Именно тук проблясва гениалността му. Той не може да каже, че не се е случило нищо, защото Холи може да е оцеляла, защото ще има доклад за шофьор, движещ се с превишена скорост, покрит с кръв, спрян близо до мястото, където са станали убийствата. И затова прави пълни самопризнания. Разказва подробно всичко и после настоява, че е виновен и трябва да бъде наказан.
Арло Уорд знае, че не може да представи алиби, знае, че кръвта по него ще съвпадне с тази на жертвите, и не може да бъде сигурен, че Холи не е жива. Ето защо той трябва да разсъждава бързо и го прави. Арло Уорд е подготвил цялата история, внимавал за детайли, да каже, но не твърде много, не и детайли, които би могъл да знае само убиецът. Казал само толкова, че да изглежда сякаш поема вината, но и не достатъчно, че да е сигурно, че той го е извършил. Арло Уорд се е подложил на хипноза, както видяхте във видеозаписа, който ви показа доктор Симънс, и е изфабрикувал още една история как случайно попада на ужасяващото местопрестъпление и си мисли:
