— Видях Гай, но татко… — Квинт поклати печално глава. — Не беше сред малцината конници, които се присъединиха към нас в Канусиум след отстъплението ни, нито с онези, които дойдоха през следващите няколко дни. Дойде вест, че петдесетина конници са последвали консула Варон до Венусия, така че отидох и там. Нямах късмет. — Той въздъхна тежко. — Щях да се върна да претърся бойното поле, въпреки че е голямо, но вражеският лагер още е близо до него. Да отидеш там е равносилно на самоубийство.
Аврелия посърна.
— Направил си всичко възможно. Ще се молим да си дойде.
Той кимна.
— Да се надяваме.
„Възможно е дори Ханон да не е убит“, помисли си Аврелия. Не се почувства предателка, задето го включи в молитвите си.
— Ела. Майка страшно ще се зарадва да те види.
Лицето му грейна.
— Марциал ми каза, че и тя е тук. — Влезе и протегна ръка на Луций. — Прости, че се натрапвам по такъв начин. Аз съм Квинт Фабриций, братът на Аврелия. Ти трябва да си съпругът ѝ.
— Луций Вибий Мелитон — каза Луций и стисна ръката му. — За мен е чест да се запознаем.
— За мен също. Поздравления за брака ви. — Квинт забеляза, че Луций е зяпнал облеклото му. — Чудиш се защо съм облечен като прост хастат ли?
— Ами… необичайно е — малко неловко отвърна Луций.
— И аз никога не бих могла да си те представя като пехотинец — каза усмихнатата Аврелия.
— Дълга история. Ще ви я разкажа по-късно.
— Ела. — Аврелия го поведе, изгаряща от нетърпение да намерят майка им. — В отпуск ли си?
Квинт изсумтя презрително.
— Никой не е получил отпуск. Варон прегрупира армията, но ще минат седмици, преди да успее да я възстанови. Много от офицерите са мъртви; повечето войници са отделени от частите си — ако частите им изобщо съществуват все още. В общи линии, цари пълен хаос. Коракс ни каза, че няма да „забележи“, ако някой поиска да види семейството си, стига да се закълне, че ще се върне след две седмици. Каза, че консулите — той погледна смутено Луций — са се насрали толкова яко, че сме си го заслужили. Гай не извади такъв късмет. Неговият командир е побъркан на тема дисциплина. Наложи се аз да отнеса на Марциал добрата вест, че е жив.
— Центурионът ти явно е забележителен човек — каза Луций. Плачът на Публий се разнесе по коридора и Квинт се разсмя. — Това трябва да е бебето ви! Марциал говори много мило за него.
Лицето на Аврелия грейна.
— Да, това е синът ни, Публий. Роди се преди няколко седмици.
— Хубаво е да видиш, че животът продължава. — Светлината в очите на Квинт помръкна за момент, но той се овладя. — Още една причина да вдигнем наздравица.
— Животът продължава. Публий е част от новото поколение — каза Аврелия, като си спомни с ужас как беше предизвикала боговете и се замоли да няма лоши последствия. — Майка казва, че приличал малко на теб, когато си бил на същата възраст.
— С нетърпение очаквам да го видя. — Квинт се засмя и Аврелия импулсивно го прегърна.
— Толкова се радвам да те видя!
— И аз теб. След всичко случило се не вярвах, че ще доживея такъв щастлив ден.
Сърцето на Аврелия запя, докато вървеше с Квинт и Луций. Мъката за баща ѝ не беше намаляла, но щеше да ѝ се отдаде друг път. Точно сега смяташе да живее в този момент. Да се радва, че останалите членове на семейството се събират и че Гай също е оцелял в кошмара при Кана. Да таи в сърцето си надеждата, че някъде на юг Ханон също е жив.
След ужаса от предишните дни това ѝ беше съвсем достатъчно.
Когато ми се удаде възможност да напиша поредица романи за Втората пуническа война (218–201 г. пр.н.е.), веднага се възползвах от нея. Още от момче бях запленен от този период и подобно на мнозина други го смятам за един от най-великите епизоди в историята. Думата „епичен“ днес е девалвирала, но аз смятам, че използването ѝ е напълно оправдано за тази седемнайсетгодишна борба, чийто изход в много случаи е бил доста несигурен. Ако в някоя от тези ситуации везните се бяха наклонили дори мъничко в другата посока, животът в Европа днес щеше да е много различен. Картагенците изобщо не са приличали на римляните, при това не само по всички лоши начини, за които ни учи „историята“. Те били дръзки пътешественици, опитни търговци, изпечени бизнесмени и храбри войници. Докато интересите на Рим най-често били насочени към завоевания, техните били ориентирани повече към установяване на власт чрез контролиране на търговията и природните ресурси. Може да не е особено важно, но използвам съвсем преднамерено думата „картагенски“ вместо латинската „пунически“, когато говоря за езика им. Самите картагенци не биха използвали втората дума.
