Мнозина читатели несъмнено са запознати най-общо с войната на Ханибал срещу Рим; други не чак толкова; вероятно малцина са страстните читатели, запознати с древните автори Ливий и Полибий, които са основните ни източници за този период. За протокола отбелязвам, че направих всичко по силите си да се придържам към достигналите до нас исторически детайли. На някои места обаче или промених леко събитията, за да паснат на развитието на повествованието, или си измислих някои неща. Такава е привилегията на писателя, която може да бъде и негово проклятие. Ако съм допуснал грешки, моите извинения за тях.
Терминът „Италия“ се е използвал през трети в. пр.н.е, като географско понятие, което обхващало целия полуостров южно от Лигурия и Цизалпийска Галия. Терминът станал политически едва по времето на Полибий (средата на втори в. пр.н.е.). Въпреки това реших да го използвам. Така нещата се опростяват и се избягва постоянното използване на различните части на Републиката — Рим, Кампания, Лациум, Лукания и т.н.
Описването на картагенските войници — същински картагенци и други — е истинско минно поле. Разполагаме със съвсем малко историческа информация за униформите, носени от картагенските граждани и хората от множество други народности, сражавали се за тях; същото се отнася и за екипировката и оръжията им. Щях да бъда напълно изгубен без помощта на няколко учебници и статии, които ще посоча по-нататък. За римската армия от онова време знаем малко повече подробности, но и в този случай често се налага да се правят логически догадки. Друга трудност за преодоляване бяха картагенските имена. В общи линии те не са много, или поне не са много оцелелите изпитанията на времето. Повечето достигнали до нас са непроизносими или звучат направо ужасно — или пък и двете! Хилесбаал и Итоббал не са точно имена, които ще произнесете с лекота. Не се сдържах обаче да не използвам Мутумбаал. Съкратеният му вариант „Мут“ (пес, глупак, тиквеник) си звучи направо модерно. Има няколко важни исторически личности, носещи името Ханон, но тъй като се нуждаех отчаяно от добро име за героя си и изборът ми беше ограничен, се спрях на него.
Романът започва малко след края на „Ханибал: Врагът на Рим“, който е първият от поредицата. Не разполагаме с много сведения за действията на Ханибал след победата му при Требия. Знаем обаче, че едно градче на име Виктумула било превзето от войската му и населението му било избито. Ужасният преход през долината на река Арно наистина се е случил; известно е, че там Ханибал изгубил едното си око. Зашеметяващата засада при Тразименското езеро се е развила почти по начина, по който я описвам.
Според мен най-хубавата подробност около Тразименското езеро е, че можете и днес да посетите точното място, където се е разиграло сражението — нещо уникално, когато става дума за древни бойни полета. Местата на такива сблъсъци почти винаги са изгубени. Това обаче не важи в този случай, тъй като природните особености, описани от древните историци (брегът на езерото, теснините и т.н.) са толкова необичайни, че могат да се идентифицират и днес. Ако можете, посетете мястото в края на юни, когато италиански и испански ентусиасти правят възстановка на битката. Зрелището е изумително, а и ще посетите едно чудесно място в Италия.
Колкото и малко вероятно да изглежда конник да изостави привилегированото си положение и да постъпи в армията като прост велит, това няма да е първият път, когато млад човек прави глупости. Трябваше да намеря начин да извадя Квинт от конницата, тъй като си го представях като легионер в битката при Кана. Клетвата, която полага той, е много подобна на клетвата, полагана от войниците днес.
Знаем, че Ханибал наистина е екипирал либийците си с римски доспехи. Не знаем дали са били въоръжени с оръжията на враговете си и дали са били обучени да се сражават различно, но изглежда напълно логично да е било така. Драматичната измама със завързването на факли за рогата на говедата е описан в изворите факт. Същото се отнася и за детайлите по брачната церемония. За протокола — и ми се иска да го бях отбелязал ясно в предишните ми книги — било е напълно
Не бива да забравяме също, че в Древен Рим жените са имали много по-нисък социален статус, отколкото в нашето общество. Макар да не били напълно лишени от влияние, основната им роля е била да раждат деца и да въртят домакинството. Малко знаем за римското акушерство, но използвах информацията, която успях да намеря.
