Пълната библиография на книгите, които използвах за написването на романа, ще заеме няколко страници, затова ще спомена само най-важните: „Пуническите войни“ от Найджъл Бангол, „Пуническите войни“ от Брайън Кавин, „Гърция и Рим във война“ от Питър Конъли, „Ханибал“ от Тиодор А. Додж, „Падането на Картаген“ от Ейдриън Голдсуърти, „Войските по времето на Македонската и Пуническите войни“ от Дънкан Хед, „Сексът в Древен Рим“ от Ото Кифер, „Войната на Ханибал“ от Дж. Ф. Лейзънби, „Картаген трябва да бъде разрушен“ от Ричард Майлс, „Ежедневният живот в Картаген (по времето на Ханибал)“ от Дж. К. Пикард, „Животът и смъртта на Картаген“ от Дж. К. Пикард, „Любовта в Древен Рим“ от Е. Ройстън Пайк, „Римската политика 220–150 г. пр.н.е.“ от Х. Х. Скълард, „Картаген и картагенците“ от Реджиналд Б. Смит и „Военно дело в класическия свят“ от Джон Уори. Благодарен съм на „Оспрей Пъблишинг“ за множеството отлични издания, на „Оксфорд Юнивърсити Прес“ за изключителния „Оксфордски класически речник“ и на Алберто Перес и Пол Макдонъл-Стаф за великолепната им статия „Да изковеш професионална войска — армиите на фамилията Барка“, излязла в том III, брой 4 на списание „Военното дело през древността“. Както винаги, благодаря на членовете на http://www.romanaitnory.com/, чиито бързи отговори на странните ми въпроси ми помогнаха страхотно.
Дължа благодарност и на цял легион хора от чудесните ми издатели „Рандъм Хаус“. Сред тях са великолепният ми нов редактор Селина Уолкър; Катрин Мърфи, моят главен мениджър; Роб Уодингтън и по-късно Аслан Бърн, благодарение на които романите ми достигат до всяка книжарница във Великобритания; Дженифър Дойл, която организира невероятно иновативния маркетинг; Ричард Огъл, който проектира изумителните обложки на книгите ми; Амелия Харвел, която ми осигурява участието в какви ли не реклами; Моник Корлес и Керълайн Слоун, които убеждават толкова много чуждестранни издатели да издават книгите ми; Дейвид Париш, който се грижи за разпространението им в чужбина. Моите искрени благодарности към всички вас и за сериозния труд, който полагате.
Трябва да спомена още много други хора. Агентът ми Чарли Вини както винаги заслужава благодарностите ми. Много съм благодарен и на стиловия ми редактор Райченда Тод за изключително проницателния ѝ принос; на първокласния ми физиотерапевт Клеър Уилър, която не позволява на тялото ми да се разпадне от прекалено дългото седене пред компютъра; на стария ми приятел Артър О’Конър, който е чудесен критик и допринася за подобряването на историите ми. Благодаря и на вас, моите верни читатели. Именно вие ме държите на работа, за което съм ви безкрайно признателен. Вашите имейли от целия свят и отзивите ви във Фейсбук и Туитър внасят светлина в дните ми — затова, моля, продължавайте в същия дух! И накрая, но категорично не на последно място, благодаря на съпругата ми Сеър и на децата ми Ферида и Пипа за огромната обич и радост, които внасят в света ми.
Някои от начините, по които можете да се свържете с мен:
ben@benkane.net
Twitter: @BenKaneAuthor
Facebook: facebook.com/benkanebooks
Агора (agora) — нямаме представа как картагенците са наричали мястото за събирания в центъра на града. Използвах гръцкия термин, за да го разгранича от главния форум в Рим. Няма съмнение, че агората е била най-важното място за събирания в Картаген.
Алпи — на латински тези планини са се наричали Alpes. Не използвам латинското име в романа (за разлика от други географски имена), тъй като то би изглеждало „странно“ за съвременния читател.
Амфора (amphora, мн.ч. amphorae) — голям глинен съд с две дръжки и тясно гърло за съхраняване на вино, зехтин и други продукти.
Аподитериум (apodyterium) — съблекалня в римска баня.
Апулия — регион в Югоизточна Италия, приблизително отговарящ на днешна Пулия.
Арециум — днешният град Арецо.
Арминиум — днешният град Римини.
Арнус — р. Арно.
Ac (as, мн.ч., asses) — дребна бронзова монета.
Атриум (atrium) — голямото помещение непосредствено след преддверието на римската къща. Главното място за общуване и молитви в дома.
Ауфидий — р. Офанто.
Ацетум (acetum) — оцет, най-често употребяваният от римляните дезинфектант. Оцетът е отлично средство за убиване на бактерии и е бил широко използван в западната медицина до края на деветнайсети век.
Баал Сафон — картагенски бог на войната.
Баал Хамон — основното божество по времето на основаването на Картаген. Той е закрилникът на града, животворното слънце, източникът на богатство, успех и щастие. Тофет или свещеното място, където е бил почитан, е мястото, на което са били открити кости на деца и новородени, дали основание за спорния въпрос за детски жертвоприношения. Онези, които се интересуват от темата, могат да намерят отлична дискусия по нея в книгата на Ричард Майлс „Картаген трябва да бъде разрушен“ (Richard Miles, Cartage Must Be Destroyed). Терминът „Баал“ означава „господар“ или „господ“ и се е използвал пред името на различни божества.
