Купър извади литиево-йонна батерия от джоба.
— По дяволите! — изруга Сандерсън и всички се обърнаха към него.
— Какво има? — попита Джордан.
— Ровърът отново заседна.
Купър завъртя театрално очи и излезе.
Ефрейторът се намръщи на образа на цветния монитор, сякаш беше на път да изгуби някаква компютърна игра.
Ерин се наведе над рамото му и се загледа в четирите екрана, показващи картини от различните камери на робота.
— Това от пукнатината ли е?
— Да, но роботът здравата се заклещи.
Екраните показваха причината за яда на Сандерсън.
Ровърът се беше натикал в една цепнатина. Нападал пясък и камъчета закриваха две от камерите. Сандерсън побутна ръчките и веригите се завъртяха, но изпод тях само захвърчаха още пясък и камъчета.
— Типичен армейски боклук!
Проблемът не беше в оборудването. Ровърът беше последен модел, екипиран с достатъчно сензори и радари, за да засече и пръдня на мишка в склад. Проблемът бе, че Сандерсън още не бе овладял изкуството да работи с двата джойсгика. Джордан също не можеше да се оправя с тях.
Ерин го погледна с любопитство.
— Това ST-20 ли е? Имам стотици часове с него. Мога ли да опитам?
Какво пък, поне щеше да има с какво да се занимава. Сандерсън май нямаше да освободи робота. Пък и Джордан уважаваше всеки, готов да се притече на помощ.
— Разбира се.
Явно отвратен, Сандерсън вдигна ръце и избута стола си назад.
— Моля. Не съм опитал само да изпълзя долу в онази дупка и да го сритам.
Ерин застана на мястото на стола и хвана двете ръчки като човек, който знае какво прави. Опита предното и задното управление, като задвижи апарата напред и назад, все едно се мъчеше да паркира успоредно.
— Пробвах го — обади се Сандерсън. — Няма да...
Роботът неочаквано се освободи от цепнатината.
Джордан видя как Ерин потиска победоносната си усмивка и изпита още по-голямо уважение към нея, защото се беше помъчила да спаси достойнството на Сандерсън.
Ефрейторът стана и сложи ръце на хълбоците си.
— Леле! Изкара ме като пълен некадърник пред началството.
Усмихна се и бутна стола зад нея, все едно беше трон. След като се настани, тя погледна към Джордан.
— Какво търсим?
— Екипът ни е натоварен да открие източника на газа.
— Нека позная — каза тя с истинска усмивка. — А аз съм тук, за да гарантирам на израелското правителство, че няма да унищожите евентуални древни артефакти, докато си вършите работа.
Джордан отвърна на усмивката ѝ.
— Нещо от сорта.
Не се разпростря по-нашироко, но присъствието ѝ тук беше по искане на израелското разузнаване, а не на службите за опазване на културното наследство. Още не беше сигурен каква беше причината. А мразеше нерешени загадки.
Погледите на всички бяха вперени в мониторите, докато Ерин водеше робота през купчина камъни.
— А какво изобщо правите в Израел? — попита Сандерсън.
— Провеждам разкопки в Цезарея с екипа си — отвърна тя. — Рутинна работа.
По тона ѝ Джордан заподозря, че работата далеч не е рутинна. Интересно.
Ровърът се плъзна по скалистия склон и се озова в нещо като прав коридор.
— Вижте стените. — Ерин завъртя камерите. — Дялани, с добре очертани ъгли.
— И какво? — попита Джордан.
— Дело на човешка ръка са. Изсечени са с инструменти.
— Чак там долу? В сърцето на планината? — Джордан пристъпи и застана до нея. — Кой според вас го е направил? Еврейските въстаници, които са загинали тук?
— Възможно е. — Тя се дръпна по-далеч от него. Въпрос на лично пространство. Той също се дръпна. — Или византийските монаси, които са живели на планината векове по-късно. Невъзможно е да се каже без повече сведения. Предполагам, че този дребосък е първият, слязъл долу, от много време насам.
Роботът изкачи поредната купчина камъни и халогенните му фарове осветиха тъмната пукнатина в противно бяло.
— По дяволите — изруга Ерин.
— Какво има? — сепна се Джордан.
Тя обърна ровъра надясно, за да покаже купчина натрошени камъни.
— И какво? — На Джордан всички камънаци му се виждаха еднакви.
— Вижте горе. — Тя посочи с пръст образа на екрана. — Било е тунел, но се е срутил.
— Както и куп други неща — обади се Сандерсън. — Какво толкова?
— Погледнете отстрани — подкани тя. — Тези следи от пробиване са сравнително нови.
Джордан развълнувано се наведе напред.
— И какво означава това?
— Означава, че някой си е проправил път в тунела през последните стотина години. — Ерин въздъхна. — И вероятно е отмъкнал всичко ценно.
— В такъв случай може
Тя отново обърна ровъра и го насочи напред, докато накрая не стигна до открит район.
— Чакайте малко — спря я Джордан. — Какво е това място?
— Прилича на подземно хранилище. — Ерин завъртя апарата, за да огледа празното помещение. Не се виждаха никакви повредени контейнери.
Джордан се обърна към ефрейтора.
— Какви са показанията?
Сандерсън се наведе над един съседен монитор. Може и да имаше проблеми с управлението на ровъра, но боравеше отлично с инструментите си.
