— Множество вторични продукти от разпад. Няма активен агент. Въпреки това концентрациите са най-високите досега. Според мен помещението е източникът на газа.
Една от камерите се насочи нагоре към засводения таван.
— Прилича на църква — рече Сандерсън.
Ерин поклати глава.
— По-скоро на подземен храм или гробница. Строителната техника е древна. — Тя докосна екрана, сякаш можеше през него да усети камъка.
— Какъв е онзи сандък? — попита Джордан.
— Мисля, че саркофаг, но няма как да съм сигурна, докато не приближа. Светлината не стига дотам.
Насочи ровъра напред, но той спря. Тя побутна двете ръчки, после ги пусна с нетърпелива въздишка.
— Пак ли заседна? — попита Джордан. Толкова близо бяха.
— Крайна спирка — рече тя. — В буквалния смисъл. Кабелът свърши.
Остави камерата насочена към саркофага.
— Определено прилича на гроб. Ако наистина е така, в него би трябвало да е погребана някаква важна личност.
— Достатъчно важна, за да превърнат помещението в смъртоносен капан ли? — Това можеше да обясни всичко.
— Възможно е, но египтяните, а не евреите, са прочути с хитроумните си капани. — Ерин потърка долната си устна. — Просто няма логика.
— Нищо тук няма логика — изсумтя Сандерсън. — Нервнопаралитичен газ с аромат на канела, моля ви.
Тя рязко завъртя стола към него.
— Какво?
Джордан изгледа намръщено Сандерсън и призна какво са открили.
— Това е една от аномалиите на газа. Засякохме следи от канела в него.
— Е, това донякъде се връзва с гробницата.
— В какъв смисъл? — Самият Джордан не виждаше никаква връзка.
— Канелата е била рядка подправка в древността — обясни тя. — На погребенията на богаташи са я изгаряли като аромат, угоден на Бог. Споменава се много пъти в Библията. На Мойсей му било заповядано да я използва при приготвянето на миро за помазване.
— Значи е възможно канелата да е допълнително попаднал замърсител? — Джордан беше благодарен за информацията. За канелата знаеше само едно — че я обича върху пържена филия.
— Концентрацията в остатъците от газа е твърде висока, за да е просто замърсител — вметна Сандерсън.
— Какво друго можете да ми кажете за използването на канела в древността? — попита Джордан.
— Ако знаех, че ми предстои изпит, щях да се подготвя. — Ерин се усмихна меко; топлотата на усмивката ѝ хвана Джордан неподготвен. — Да видим. Използвали са я за подобряване на храносмилането. Против настинка. Като средство за пропъждане на комари.
— Проучи — нареди Джордан на Сандерсън и застана зад него. Чувстваше се така, сякаш беше изпил тройно еспресо.
Пръстите на ефрейтора полетяха над клавиатурата.
— Заемам се.
— Какво? — обърна се Ерин. — Какво съм направила?
— Може би решихте част от проблема — отвърна Джордан. — Повечето средства против комари са на една-две химични връзки от нервнопаралитичния газ. Първият...
Земята се разтърси жестоко. Столът на Ерин се понесе назад и едва не се преобърна. Джордан го задържа, докато платнения навес се люлееше, а металната рамка скърцаше протестиращо.
Тя се напрегна, сякаш се канеше да скочи от стола, но той не ѝ позволи.
— По-безопасно е, ако останете седнала — каза ѝ.
Пропусна да добави, че по цялото плато нямаше безопасно място. Нищо чудно при едно по-силно разлюляване планината да се разцепи. Трусът отшумя.
— Добре, времето за разсейване свърши. — Джордан се обърна към Сандерсън. — Сигурен ли си, че в помещението няма активен газ?
Ефрейторът се наведе над конзолата си и след малко се изправи.
— Няма, сър. Нито една молекула.
— Добре. Извикай Купър и Маккей и предупреди Перлман. Екипираме се и се спускаме след пет минути.
Археоложката стана, сякаш очакваше също да отиде с тях. Джордан поклати глава.
— Съжалявам. Ще останете горе, докато не обезопасим помещението.
Тя се намръщи.
— Измъкнахте ме от обекта ми, за да ме доведете тук. Няма да...
— Нося отговорност за четиримата войници от екипа ми. А това е отговорност, която не поемам с лека ръка, доктор Грейнджър. Възможно е долу да има източник на смъртоносен газ. Съвестта ми няма да понесе добре и една цивилна жертва.
— Пак започнахме с „доктор Грейнджър“, а? — Дикцията ѝ изведнъж стана съвсем прецизна. Напомни му за майка му. — Какви по-точно са заповедите ви относно мен, сержант Стоун?
— Както вече ви казах, трябва да гарантирате, че обектът е непокътнат. — Тонът му бе умерен и вежлив. Нямаше време да се разправя с ядосан учен, който държеше да се хвърли в кой знае каква опасност.
— И как мога да гарантирам оттук, че е непокътнат?
— Нали казахте, че единственото нещо там долу е един саркофаг...
— Казах, че само толкова виждам оттук. Ами онова, което е
Тонът ѝ бе с един-два градуса по-студен, отколкото преди малко. Той овладя раздразнението си.
— Не ми пука особено какво има вътре, докторе. Аз...
— А би трябвало да ви пука. Защото е отворен.
Джордан отстъпи изненадано назад.
— Какво?
Тя почука по екрана с нокът, показвайки част от изображението.
— Ето тук. Това е капакът. Подпрян до саркофага. Някой е счупил печата и го е вдигнал.
Искаше му се да не го беше забелязала. Находката изведнъж направи живота му много по-труден.
