Изглеждаше достатъчно искрен, но Ерин не беше от лековерните.
— Посветила съм живота си на разкриване на истината, дори тя да е против библейските учения.
По устните на кардинала заигра лека усмивка.
— Бих казал,
— Може би. — Тя пое дълбоко дъх. — Но можете ли да се закълнете, че ще споделите тази книга, стига да е безопасно, със светските учени? Дори тя да противоречи на доктрината на църквата?
Кардиналът докосна кръста си.
— Заклевам се.
Ерин се изненада от жеста му. Това беше нещо сериозно. Не бе убедена, че ще спази думата си, особено ако съдържанието се окажеше противно на църковните учения, но беше малко вероятно да получи по-добро предложение. А ако Евангелието съществуваше, тя определено искаше да го намери. Подобно откритие можеше донякъде да изплати кръвния дълг — за Хайнрих в лагера и за всички онези, загинали в Масада.
Взе решение и кимна.
— В такъв случай съм...
— Чакайте — прекъсна я Рун. — Преди да се вречете, трябва да сте наясно, че можете да изгубите живота си в това издирване. — Той посегна към кръста на гърдите си. — Или нещо още по-безценно.
Ерин си спомни предишната дискусия за душите — или липсата им — на стригоите. Не само животът им — на Рун, Джордан и нейният собствен — беше изложен на риск по пътя.
Дълбока тъга блестеше в очите на Рун, свързана с нещо от миналото му.
Дали скърбеше за собствената си душа? Или за нечия друга?
Ерин мълчаливо изслуша логичните доводи защо не бива да прави това, защо трябва да се върне в Цезарея, да се срещне с родителите на Хайнрих и да продължи разкопките си. Но решението изискваше нещо повече от логика.
— Доктор Грейнджър? — попита кардиналът. — Какво е желанието ви?
Ерин погледна масата, която сигурно бе тук от хилядолетия, и Рун, чието съществуване само по себе си може би бе доказателство за чудото на преосъществяването.[8] Щом той можеше да е истински, може би същото се отнасяше и за Евангелието на Христос.
— Ерин? — обади се Джордан.
Тя пое дълбоко дъх.
— Как бих могла да подмина подобна възможност?
Джордан наклони глава.
— Сигурна ли си, че това е за теб?
Ако не за нея, то за кого? Спомни си скелета на малкото дете в сондажа, положено с любов от родителите му. Представи си касапницата, довела до ненавременната му смърт. Ако имаше някаква истина в чутото тази вечер, не можеше да позволи на Белиал да се добере до онази книга и подобни касапници да станат нещо обичайно.
Джордан я погледна въпросително със сините си очи.
Рун сведе глава и като че ли започна да се моли.
Ерин кимна. Решението ѝ бе твърдо.
— Налага се.
Джордан продължи да я гледа още секунда — и после сви рамене.
— Щом тя участва, аз също участвам.
Кардиналът сведе глава в знак на благодарност, но не беше приключил.
— Има още едно условие.
— Че кога е било иначе? — промърмори Джордан.
— Ако се съюзите със сангвинистите. трябва да знаете, че ще бъдете обявени за загинали заедно с другите жертви при Масада — обясни Бернар. — Семействата ви ще скърбят за вас.
— Чакайте малко. — Джордан се облегна назад.
Ерин го разбра. Джордан щеше да липсва на семейството си, близките му щяха да страдат заради решението му. Не можеше да го направи. Ерин почти му завидя. Тя имаше приятели, дори близки приятели, както и колеги, но никой нямаше да бъде съсипан, ако не се върнеше от Израел. Тя нямаше семейство.
— Няма друг начин — вдигна ръце кардиналът. — Ако от Белиал разберат, че сте живи и търсите Евангелието, могат да се опитат да ви повлияят чрез близките ви... Предполагам, че се досещате какво означава това?
Ерин кимна. Беше видяла с очите си свирепостга на Белиал в гробницата в Масада.
— За да защитим вас и онези, които ви обичат, трябва да ви скрием. Трябва да изчезнете от света.
Джордан замислено погали белега от пръстена.
— Не бива да идваш, Джордан. Имаш много за губене.
Гласът на кардинала стана по-мек.
— Това е заради тяхната безопасност, синко. След като със заплахата бъде свършено, ще продължите предишния си живот и приятелите и семействата ви ще разберат, че сте го направили от любов.
— И трябва да сме ние, така ли? Никой друг ли не може да го направи? — попита Джордан, като продължаваше да гледа пръста си.
— Мисля, че вие тримата заедно трябва да изпълните тази задача.
Джордан погледна към Рун, чиито тъмни очи не издаваха нищо, после към Ерин.
Накрая стана и закрачи напред-назад покрай ръба на покрива. Раменете му бяха сковани. Ерин знаеше, че решението е трудно за него. За разлика от нея той не беше осиротял археолог. Имаше голямо семейство в Айона, жена, може би и деца.
Тя си нямаше никого.
Беше свикнала да е сама.
Тогава защо се взираше така в гърба на Джордан и очакваше с нетърпение отговора му?
Батори се събуди от дрямката. Не знаеше кога е заспала, съблазнена от изтощението и прохладното спокойствие на подземния бункер. Трябваха ѝ няколко мига, за да се сети къде се намира. Мъгляво чувство за загуба висеше около нея като паяжина.
И тогава си спомни всичко.
