Джордан се взираше от градината на покрива надолу към Стената на плача и хората, които се молеха пред нея. Млада майка беше повдигнала момиченце в набрана розова рокличка, което галеше камъка с мъничката си ръчичка. Приличаше на племенницата му Абигейл на същата възраст. Цели три години най-малката му сестра беше обличала малката палавница само в розово. След това Абигейл започна да избира сама дрехите си — кафяви. Майката долу притисна дъщеря си към гърдите си и целуна главата ѝ.
Двете нямаха никаква представа за стригоите.
Живееха в свят без чудовища.
Ала чудовищата бяха тук и Джордан вече го знаеше. Ако мисията се провалеше, всички останали също трябваше да се изправят срещу тях. Спомни си бързината, с която се бяха справили със собствените му отлично обучени хора.
Загледан как майката и детето се отдалечават от стената и тръгват към дома си, Джордан се мъчеше да потисне мислите за собственото си семейство. Особено за майка си. Беше претърпяла операция от мозъчен тумор миналия месец и все още беше крехка заради химиотерапията.
„Забрави Белиал, вестта за смъртта ти може да я убие от мъка.“
Въпреки това знаеше как тя би поискала да постъпи Джордан. Беше се метнал на майка си; преценката му за добро и лошо беше предадена от нея — от думите ѝ, от постъпките ѝ, дори от страданията ѝ. Беше постъпил в армията, за да служи на страната и сънародниците си отчасти заради нея. Вярваше в мотото на армията „Ще защитим народа си“.
Възпрепятстването на стригоите да управляват света си струваше ужасната цена. Нямаше да се поколебае да я плати. Семейството му не би очаквало друго от него. Екипът му вече се беше жертвал.
Взел решение, той тръгна обратно към масата.
Всичките му доводи звучаха благородно, ала той знаеше, че решението му отчасти се дължеше на начина, по който му се беше усмихнала Ерин, когато се събуди в хеликоптера, на това как се беше разтопила в обятията му долу. Не можеше да я остави на Рун и другите.
Застана до масата и хвърли на нея идентификационните си табелки.
— Участвам.
— Джордан... — Ерин се взираше в него, вътрешната борба между облекчението и страха беше изписана на лицето ѝ.
Той погледна табелките и се извърна. Когато ги получеха, родителите му щяха да помислят, че е мъртъв.
Кардиналът кимна сдържано, но в очите му гореше решимост. Джордан беше виждал подобно изражение на лицата на не един и двама генерали. Обикновено след като доброволно приемеш да направиш нещо. Нещо, което най-вероятно ще те убие.
Корза стана така рязко, че столът му се катурна и падна на плочките — след което ядосано напусна.
— Трябва да простите на Рун — рече кардиналът. — В миналото той плати ужасна цена, докато служеше на пророчеството.
— Каква цена? — Джордан вдигна стола, обърна го и го яхна наопаки.
— Беше преди почти четиристотин години. — Очите, отразяващи светлината на лампите, се загледаха покрай него към модерните светлини на града. — Сигурен съм, че ако пожелае да ви разкаже, ще го направи.
Джордан донякъде беше очаквал подобен отговор. Облегна ръце върху облегалката на стола.
— И тъй, след като всички сме в кюпа, защо не ни разкажете за пророчеството и защо тримата сме толкова специални?
Ерин отпусна ръце в скута си като ученичка и се наведе напред, също в очакване на отговори.
— Когато книгата била запечатана, според пророчеството... — Кардиналът млъкна и поклати глава. — По-добре просто да ви покажа.
Отвори чекмеджето на масата и извади мека кожена папка. Не приличаше на никакво пророчество. Но когато я отвори, Ерин се наведе напред. Джордан също придърпа стола си и застана рамо до рамо с нея.
— Това ли е? — попита тя.
Кардиналът извади документ в пластмасов калъф. Джордан не беше специалист, но пергаментът изглеждаше толкова стар, колкото и градът около него. Единствената страница беше изписана с тъмно мастило. Не можеше да прочете буквите, но му изглеждаха познати.
— На гръцки ли е? — попита той.
Ерин кимна, наведе се още напред и зачете на глас:
— „Ще дойде ден, когато Алфата и Омегата ще излее своята мъдрост в Евангелие на Безценната кръв, за да могат синовете на Адам и дъщерите на Ева да го използват при нужда.“
— Алфата и Омегата ли? — попита Джордан.
— Исус. Поне така си мисля. — Тя отново насочи вниманието си към пергамента и продължи да чете, като движеше пръст по пластмасата. — „До този ден благословената книга ще бъде скрита в кладенец от най-пълен мрак от момиче.“ — Ерин спря за момент. — Или може би „жена“? Не е ясно. Написано е „момиче с покварена невинност“. Но последната дума може да означава също и „познание“. Библейските понятия за познание, добро и зло често се преплитат.
На Джордан вече започваше да му се вие свят.
— Какво ще кажеш за един бърз превод? А после да обсъдим особеностите?
— Добре. — Тя продължи: — „До този ден благословената книга ще бъде скрита в кладенец от най-пълен мрак от Момиче с покварена невинност, Рицар на Христа и Воин на Човека.“
Пое отново дъх.
