Кървавото евангелие полностью

Този угасващ поглед разсея всякакви съмнения кой е бил разпънат на онзи отвратителен кръст.

Рун си спомни лицето, обрамчено със сребриста коса, накара изпитите устни да се усмихнат с мъдростта на безбройните векове. Мислено чу изпълнения с енергия глас, обясняващ загадките на историята и съдбата на сангвинистите. Навремето в това тяло обитаваше могъщ свещеник.

Отец Пиер.

Приятел от столетия.

Ученият беше изчезнал преди седемдесет години по време на експедиция за откриването на Кървавото евангелие. Когато не се върна, църквата го обяви за мъртъв. А се оказваше, че нацистите са го заловили и са го оставили да страда тук десетилетия.

Емануел падна на колене, сякаш се молеше.

— Отец Пиер... как е възможно?...

Главата на стария свещеник клюмна отново, не му бяха останали сили да поддържа тежкия череп изправен. Замъгленият поглед се спря върху Емануел.

— Mein Sohn? - изграчи той. Гърлото му сякаш бе забравило как се произнасят думи.

Синко.

По лицето на Емануел потекоха сълзи, които напомниха на Рун, че именно отец Пиер беше открил и довел Емануел в ордена на сангвинистите. За него той бе колкото баща, толкова и спасител.

Емануел посегна към почернелия шип, забит през голите стъпала на свещеника. Други пирони приковаваха дланите му. Около раните имаше петна черна, изсъхнала кръв.

— Внимавай. — Надя застана до тях. — Прикован е със сребро.

Емануел задърпа дебелия шип през стъпалата на свещеника, изгаряйки собствените си пръсти.

Надя рязко го дръпна назад.

— Още не.

Той изсъска към нея, оголвайки кучешките си зъби.

— Виж го. Нима не е страдал достатъчно?

— Въпросът е защо е страдал? — с равен глас каза Надя. — Кой го е приковал тук и кога?

— Libri... verlassen... — Пиер като че ли се бореше с думите толкова, колкото и с ума си, смесваше различните езици, а лудостта танцуваше зад изцъклените му очи.

Рун се взираше в съсипаните останки на учения сангвинист.

— Свалете го.

Надя изглеждаше готова да възрази, но Рун коленичи и внимателно задържа краката на стария свещеник. Емануел издърпа шипа от стъпалата и го хвърли настрани, после стана и посегна към ръцете.

Пиер не осъзнаваше какво става. Очите му се обърнаха към тавана и черните му украшения.

— Meine Kinder... те ви доведоха. — В немощните му думи се долови ликуваща нотка. — Да ме спасят...

Надя се вцепени. Тя погледна в посоката, в която гледаше измъченият свещеник — към ордата икаропи.

— Отец Пиер е създал тези отвратителни същества.

— Бласфемари ли? — Ръката на Емануел се поколеба над пирона в лявата длан на Пиер. — Но това е забранено.

Рун не се интересуваше толкова от богохулствата, колкото от отговорите.

— Не е имал избор. Трябвало е да се храни, за да оцелее всички тези десетилетия сам на кръста. Каква друга храна е можел да намери, освен прилепите?

Представи си как свещеникът е изсмуквал малкото жизнени сили от мрачните обитатели на тази гробница, как в крайна сметка ги е подчинил на волята си през годините, принудил ги е да му служат, използвал е компанията им, за да запази малкото разум, който му е останал в този мрак и изолация.

Преди много време самият Рун си беше наложил гладуване почти до смърт. Помнеше болката и не можеше да вини Пиер, че е създал икаропите, за да оцелее. Просто е нямал друг избор.

— Колко време е прекарал тук? — Лицето на Ерин бе побеляло.

— Откакто нацистите са го изоставили, предполагам. — Надя не се опита да помогне на другите двама.

Рун издърпа пирона от дясната длан на Пиер, докато Емануел се занимаваше с лявата ръка. Черна кръв потече от дланта на стареца. Рун се опита да бъде внимателен. Раненият свещеник и без това беше останал със съвсем малко кръв.

— Какво е направил, за да заслужи подобна участ? — попита Джордан.

— Това е въпросът. — Надя застана пред Пиер, погледна измъченото му лице и повиши глас. — Какво си сторил, за да те приковат тук, отче?

Спомените от гробницата в Масада връхлетяха Рун — момичето стригой, приковано за стената със сребърни стрели, старият противогаз, притиснат под камъните. Дали Пиер е бил подложен на мъчения и се е пречупил? Дали именно той е казал на нацистите къде да намерят книгата, какви капани да очакват и от какво се нуждаят, за да се справят с подготвените преди хилядолетия защити и да я вземат?

Пиер изскимтяваше при всяко движение на пирона. Рун много добре познаваше болката, причинявана от сребро. Пиер беше търпял изгарящата му агония почти седемдесет години. Подобно на Исус, той беше изпълнил своето изкупление на кръста.

Последният пирон беше изваден и Емануел го хвърли през помещението. Рун подхвана Пиер и го метна на рамо. Свещеникът тежеше съвсем малко.

Емануел свали мокрото си расо, което носеше над кожената си броня, и наметна с него стареца. Рун го положи на земята. Емануел посегна към манерката си, но Надя го спря.

— Той вече не е свят — изтъкна тя. — Виното повече ще му навреди, отколкото ще му помогне.

Емануел взе Пиер в обятията си.

— Какво са ти сторили?

— Blut und кокал — измънка старецът. — Libri.

Ерин наостри уши.