Кървавото евангелие полностью

— Libri! Това означава „книга“ на латински. Да не би приковаването му на кръста да е свързано по някакъв начин с евангелието?

Рун знаеше, че е свързано.

Ерин протегна ръка към него. В дланта ѝ имаше парче сив като пепел камък.

— Намерих тази смес от вар и пепел, натрошена около пиедестала. Това е древна разновидност на бетон. Възможно е евангелието да е било поставено в блокче от такъв материал и някой да го е разбил тук, на това място. Възможно ли е отец Пиер да е бил разпънат като негов пазител, подобно на момиченцето в Масада?

— Само той знае — отвърна Рун. — А не съм сигурен какво е останало от ума му.

— В такъв случай го излекувайте.

— Подобни неща не са по силите ми. Не са по силите дори на църквата.

Рун взе парчето и го огледа. Пръстите и очите му различиха арамейските букви от едната страна. Ако сърцето му можеше да бие, сега би се разтуптяло силно.

Книгата наистина е била тук. Някой я бе намерил и бе махнал покритието ѝ. Но дали са я отворили?

Невъзможно. Ако се беше случило, крадците щяха да придобият силата ѝ. Но кой я е взел?

Нуждаеше се от отговора — и Ерин бе права.

Само един можеше да му го даде.

— Отец Пиер? — напевно поде той, опитвайки се да го приведе поне за малко в съзнание. — Чуваш ли ме?

Очите на стареца се затвориха.

— Гордост... позорна гордост.

За какво говореше? Дали имаше предвид гордостта на нацистите, или нещо много по-лошо?

— Как те заловиха нацистите? — настоятелно попита Рун. — Ти ли им каза за книгата?

— Es ist noch kein Buch - промълвиха окървавените устни на Пиер.

— Не е книга — преведе Джордан.

— Измъчвали са го, Рун — намеси се Емануел. — Също като тебе сега. Трябва да го излекуваме, преди да го тормозиш с въпроси.

— Още не — избъбри отец Пиер. — Още не книга.

Надя погледна към мраморните стени, сякаш в тях имаше прозорци.

— Изгревът е скоро. Усещате ли?

Рун кимна. Тялото му беше започнало да губи сили. Христовата благодат им позволяваше да се движат през деня, но заради петното върху себе си винаги бяха най-силни нощем.

— Изгрев ми звучи добре — каза Джордан.

— Не можем да изнесем Пиер на дневна светлина — посочи Надя. — Той вече не е благословен с Христовата кръв. Слънцето ще го унищожи.

— Значи ще киснем тук. — Джордан погледна неспокойно към тавана. — Не е петзвезден хотел, но стига прилепите да кротуват, май ще можем...

— Той ще умре преди мръкване — каза Емануел и посочи към икаропите, шумолящи по стените. — Освен ако не се нахрани с онези проклети създания.

— А аз няма да позволя това — заяви Надя. — Защото е грях.

— А пък аз няма да оставя Пиер да умре в грях. — Емануел заплашително извади ножа си.

Рун застана между тях и вдигна ръце.

— Ако побързаме, можем да стигнем до параклиса в Хармсфелд. И да го очистим там. След това ще може отново да вкуси от Христовата кръв.

— Ами ако не може да бъде очистен? — Надя буквално изплю думите. — Ами ако не е бил пионка на нацистите...

Рун вдигна ръка, за да я накара да замълчи, ала тя нямаше намерение да млъква.

— Ами ако той ги е потърсил?

— Ще видим — каза Рун.

Надя беше изрекла дълбоките му опасения, че интелектуалната гордост на Пиер го е накарала да сключи съюз с нацистите. Самият Рун познаваше много добре тази гордост — и какво можеше да стори тя дори с един отдаден сангвинист.

— Всеки да заеме мястото си — нареди той. — Трябва да стигнем до църквата на Хармсфелд преди изгрева.

По стар навик Емануел и Надя застанаха на местата си — Емануел отпред, Надя отляво. Рун погледна Джордан в очите и кимна към Пиер.

Излязоха от оскверненото помещение, минаха през преддверието и се озоваха в тъмния бетонен тунел.

Джордан вдигна Пиер, който още беше увит в расото на Емануел, и ги последва заедно с Ерин.

— Ich habe Ench betrogen — прошепна Пиер. — Stolz. Bitch.

Рун чу превода на Джордан.

— Предадох всички ви. Гордост. Книга.

Емануел спря и погледна назад към Пиер. В очите му блестяха сълзи. Рун докосна ръката му. Пиер едва ли не беше признал, че е предал ордена им на нацистите.

Рун се обърна. Опитваше се да разбере. Дали изгарящото желание на приятеля му пръв да открие книгата го е подтикнало към богохулен съюз с Аненербе? Дали германците са го предали накрая? Спомни си неясните думи „Не е книга“. Дали не означаваха, че нацистите са се провалили по някакъв начин? И дали за наказание не са разпънали Пиер?

Ако Пиер бе дошъл тук по своя воля, може би нямаше да успеят да го очистят достатъчно, за да го върнат отново сред сангвинистите.

Когато стигнаха пресечката на коридорите, Пиер наклони глава наляво.

— Sortie.

„Изход“ на френски.

Ерин го разбра. Опитваше се да им покаже къде е изходът.

Тя клекна и нарисува руната Одал в прахта. Посочи я.

— Можете ли да ми покажете къде е изходът, Пиер?

Джордан задържа Пиер така, че да вижда руната. Старецът посочи с тънък пръст левия крак на символа. А те бяха влезли през десния.

— Има втори изход — рече Ерин и вдигна с надежда глава. — В края на другия коридор. Сигурно оттам минават и прилепите.