— Такива мерки едва ли ще ми спечелят сърцата на хората, брате.
— Майната им на сърцата! Рядко се среща командир, който може да спечели обичта на хората си. Повечето управляват чрез страх. Накарайте ги да се страхуват от вас и ще ви уважават. Тогава може би ще започнат да убиват кумбраелци.
— От тона на писмото на негово величество подозирам, че може би разполагаме само с няколко седмици, за да довършим работата си тук. И въпреки предположенията на краля признавам, че нямам никаква стратегия как да сразя Черната стрела и неговите отряди. Дори да взема мерките, които препоръчвате, ще ни е нужно повече време, отколкото имаме, за да постигнем победа в тази проклета гора.
„Черната стрела.“ Бяха научили името от единствения пленник, заловен през тези седем месеца — стрелец, повален от Норта. Живя достатъчно дълго, за да ги засипе с думи на омраза и предизвикателство, като едновременно с това призоваваше своя бог да приеме душата му и го молеше за прошка за провала си. Присмя се на въпросите им: малко заплахи могат да бъдат отправени към умиращ човек. Накрая Вейлин отпрати другите, седна до него и му предложи манерка с вода.
— Искаш ли да пийнеш?
Очите на мъжа блестяха предизвикателно, но влудяващата жажда, докато кръвта му изтичаше, го накара да преглътне отказа си.
— Нищо няма да ти кажа.
— Знам. — Вейлин поднесе манерката към устните на кумбраелеца и онзи загълта. — Мислиш ли, че той ще ти прости? Твоят бог.
— Световният отец е велик в състраданието си. — Умиращият говореше разпалено. — Той знае слабостите и силите ми и ме обича и заради двете.
Вейлин видя как мъжът опипа забитата в тялото му стрела и от устните му се изтръгна тих хленч.
— Защо ни мразите? — попита Вейлин. — Защо ни убивате?
Хленчът на ранения се превърна в дрезгав, горчив смях.
— А вие защо ни убивате, братко?
— Дошли сте тук в нарушение на мирния договор. Вашият лорд се е съгласил, че няма да носите словото на вашия бог в другите васалии…
— Неговото слово не може да бъде спряно от граници, нито от слуги на фалшива вяра. Черната стрела ни доведе тук, за да защитаваме онези, които вие искате да убиете в служба на своята ерес. Той знаеше, че мирът между нас е предателство, отвратително богохулство… — Мъжът се задави и закашля неудържимо. Вейлин се опита да измъкне още информация от него, но онзи дърдореше само за своя бог и думите му ставаха все по-неразбираеми, докато животът го напускаше. Скоро загуби съзнание и след няколко минути дишането му секна. По някаква причина Вейлин откри, че му се иска да го бе попитал за името му.
— Ами ти, брат Вейлин? — Въпросът на Ал Хестиан го сепна и го върна в настоящето. — Изглежда, нашият крал се доверява на преценката ти. Ще предложиш ли някакъв метод за приключване на тази кампания?
„Да сложим край на целия този глупав фарс и да си вървим у дома.“ Той остави мисълта неизречена. Ал Хестиан не можеше да напусне гората без победа, или най-малкото привидна победа. „А кралят не иска той изобщо да напусне гората — напомни си. — Имаш сделка, която трябва да спазиш. Кой казва, че негово величество не може да развали онова, което е направил?“
— Стрелците на Черната стрела дебнат хората ви всеки път, щом излязат от лагера — каза той. — Но това не важи за мен и братята ми, в тази гора ние сме ловците и кумбраелците се страхуват от нас. Вашите хора също трябва да станат ловци, или поне тези, които могат да бъдат научени.
— Тази сган не може да се научи да пикае направо, камо ли да ловува — изсумтя Макрил.
— Тук все трябва да има някои мъже, които могат да бъдат обучени. Вярата ни учи, че дори в най-ужасния човек има нещо ценно. Предлагам да изберем една група, може би около трийсетина човека. Ще ги обучим и те ще са подчинени на нас. Ще организираме набег, ще намерим някой от лагерите на Черната стрела и ще го унищожим. Когато постигнем първия си успех срещу кумбраелците, останалите войници ще се въодушевят. — Млъкна, събирайки воля за онова, което трябваше да направи. — Още повече ще се въодушевят, ако вие поведете набега лично, милорд. Войниците уважават водач, който споделя опасностите с тях. — „А в бъркотията на един набег може да се случи всичко, някоя стрела лесно може да се отклони…“
Ал Хестиан поглади рехавата четина по брадичката си.
— Брат Макрил, съгласен ли сте с тази насока на действие?
Макрил хвърли кос поглед към Вейлин и веждите му се сбърчиха подозрително. „Знае, че нещо не е наред — осъзна Вейлин. — Надушва го като хрътка, уловила непозната миризма.“
— Струва си да опитаме — каза Макрил след малко. — Но виж, да открием лагера им ще е трудна работа. Отрепките добре си прикриват следите.
— Братята от Шестия се смятат за най-умелите горски бродници в Кралството — каза Ал Хестиан. — Ако лагерът може да бъде открит, вие ще го откриете, сигурен съм. — Плесна се по коляното, оживен от перспективата за някакво решение на дилемата му. — Благодаря ви, братя. Този план ще мине много добре. — Той стана, грабна една вълча кожа от облегалката на стола и я пристегна върху раменете си. — Да почваме. Чака ни много работа!
