— Съжалявам да кажа, ваше величество, че почеркът на тези документи изглежда толкова близък до този на васалния лорд, че не мога да открия разлика между тях. Нещо повече, начинът, по който е формулирано писмото. Дори и без подпис бих познал, че е дело на лорд Мустор.
— Но защо? — попита командирът на флотата лорд Ал Джунрил, едър брадат мъж от дясната страна на краля. — Вярата ми е свидетел, че не питая някаква обич към васалния лорд на Кумбраел, но той не е глупак. Защо ще подписва с името си разрешителни за свободно преминаване на един фанатик, решен да разкъса Кралството ни?
— Брат Вейлин — каза лорд Молнар. — Вие сте воювали с тези еретици няколко месеца. Бихте ли казали, че са добре нахранени?
— Не ми изглеждаха изнемощели от глад, милорд.
— Ами оръжията им? Бихте ли казали, че са с добра изработка?
— Имаха отлични лъкове и добре закалена стомана, макар че някои от оръжията им бяха взети от загиналите ни другари.
— Значи добре екипирани и добре хранени, при това в най-дълбоката зима, когато дивечът в Мартиш би трябвало да е оскъден. Според мен, ваше величество, Черната стрела трябва да е разполагал със значителна подкрепа.
— И вече знаем откъде — обади се трети министър, Келден Ал Телнар, който отговаряше за строителството. Седеше точно до краля и беше най-елегантно облеченият мъж на масата. — Васалният лорд Мустор сам се разобличи. Отдавна ви предупреждавам, че той спазва мира само привидно и се готви за бъдеща измяна. Да не забравяме, че кумбраелците бяха присъединени насила към Кралството, и то едва след кърваво поражение. Никога не са преставали да мразят нито нас, нито обичната ни Вяра. Сега Покойните отведоха смелия брат Вейлин до истината. Ваше величество, умолявам ви да действате…
Кралят вдигна ръка и го накара да млъкне.
— Лорд Ал Генрил — обърна се той към един сивобрад мъж от дясната си страна. — Вие сте министър на правосъдието и главен съдия при моя двор, и може би най-мъдрият човек в този Съвет. Тези документи дават ли достатъчно основание за процес или поне разследване?
Министърът на правосъдието погали замислено посребрилата си брада.
— Ако го разглеждаме единствено от страната на закона, ваше величество, бих казал, че тези писма изискват разпит и всякакви възможни обвинения ще зависят от отговорите. Ако някой човек застане пред мен обвинен в измяна въз основа единствено на тези доказателства, не бих могъл да го пратя на бесилото.
Лорд Ал Телнар понечи да заговори пак, но кралят му махна да мълчи.
— Какви въпроси, милорд?
Лорд Ал Генрил взе писмата и ги прегледа набързо.
— Забелязвам, че тези писма дават на притежателя си право на свободно преминаване през границите на Кумбраел и изискват от всеки войник или чиновник на васалството да оказва на приносителя каквото съдействие поиска. И да, подписът и печатът са истински, документите са били подписани от самия васален лорд. Но те не са адресирани до конкретна личност. Всъщност дори не знаем името на мъжа, който ги е носил преди смъртта си. Ако са съставени от васалния лорд, дали той е възнамерявал да бъдат използвани от Черната стрела, или пък може би са били откраднати и използвани с друга цел?
— Значи — каза лорд Молнар — искате да разпитаме васалния лорд?
Главният съдия се забави няколко секунди, преди да отговори, и Вейлин видя по напрежението върху лицето му, че той разбира ужасната тежест на думите си.
— Да, мисля, че има основания за разпит.
Вратата на стаята се отвори рязко и влезе капитан Смолен. Застана мирно пред краля и отдаде чест.
— Намери го, а? — попита кралят.
— Да, ваше величество.
— В бардака или в двореца на червеното цветче?
Единственият признак на неудобство у капитан Смолен бе, че премигна два пъти.
— Първото, ваше величество.
— В състояние ли е да говори?
— Положи усилия да изтрезнее, ваше величество.
Кралят въздъхна и потърка уморено чело.
— Добре. Въведи го.
Капитан Смолен отдаде чест и излезе. Върна се след няколко секунди с мъж, облечен в скъпи, но оцапани дрехи. Мъжът вървеше с предпазливата стъпка на човек, който се притеснява, че може да падне всеки момент. Кървясалите му очи и нездравата бледност на брадясалото му лице говореха за няколкочасов запой. Изглеждаше над четирийсетгодишен, но Вейлин предположи, че е по-млад, състарен от пороците си. Мъжът спря до аспект Арлин, поздрави го с бегло кимване, а после се поклони дълбоко, но не особено стабилно на краля.
— Ваше величество. Както винаги, за мен е чест да ме повикате. — Вейлин долови акцента на мъжа: кумбраелски.
Кралят се обърна към писарите си.
— Нека бъде отбелязано, че негово благородие лорд Сентес Мустор, наследник на васалия Кумбраел и официален представител на кумбраелските интереси в двора на крал Янус, вече присъства. — Обърна безизразния си поглед към кумбраелеца. — Лорд Мустор. Как сте тази сутрин?
Лорд Ал Телнар изпръхтя развеселено.
— Много добре, ваше величество — отвърна лорд Мустор. — Вашият град винаги е бил извънредно любезен към мен.
— Радвам се. Естествено, познавате аспект Арлин. Този младеж е брат Вейлин Ал Сорна, наскоро върнал се от Мартишката гора.
