Погледът на лорд Мустор бе предпазлив, когато се обърна към Вейлин. Кимна му официално, но тонът му си остана бодър, макар и насилен.
— Аха, воинът, който ми спечели десет жълтици на Изпитанието на меча. Добра среща, млади господине.
Вейлин кимна в отговор, но не каза нищо. Споменаването на Изпитанието на меча помрачи настроението му.
— Брат Вейлин ни е донесъл някои документи. — Кралят взе писмата от лорд Ал Генрил. — Документи, които пораждат въпроси. Вярвам, че вашето мнение за съдържанието им ще е от голяма полза за определяне на тяхната цел. — Вейлин забеляза моментното колебание у лорд Мустор, преди да пристъпи напред, за да вземе документите от ръката на краля.
— Това са разрешителни за свободно преминаване — каза той, след като прегледа листовете.
— И са подписани от баща ви, нали? — попита кралят.
— Ами… така изглежда, ваше величество.
— В такъв случай дали бихте могли да обясните как брат Вейлин ги е открил в трупа на един кумбраелски еретик в Мартишката гора?
Погледът на лорд Мустор се завъртя към Вейлин, кървясалите му очи внезапно се бяха изпълнили със страх. После се върна на краля.
— Ваше величество, баща ми никога не би дал документи с такава важност в ръцете на бунтовник. Предполагам, че са били откраднати по някакъв начин. Или пък фалшифицирани…
— Може би баща ви ще е в състояние да даде по-точно обяснение.
— Аз… не се съмнявам, че ще го даде, ваше величество. Ако благоволите да му пишете…
— Няма да благоволя. Той ще дойде тук.
Лорд Мустор направи неволно крачка назад, вече с ясно изписана на лицето уплаха. Вейлин виждаше, че ситуацията го смазва: лордът беше подложен на изпитание и не го бе издържал.
— Ваше величество — изломоти той. — Баща ми… не е правилно…
Кралят въздъхна раздразнено.
— Лорд Мустор, водил съм две войни срещу дядо ви и го смятах за много смел и хитър враг. Никога не съм го харесвал, но изпитвах голямо уважение към него и ми се струва, че би се радвал, че вече не е сред живите, за да види как внукът му пелтечи като развратен пияница, какъвто всъщност е, когато васалията му се намира на ръба на война.
Кралят вдигна ръка, за да повика капитан Смолен.
— Лорд Мустор ще бъде наш гост в двореца до второ нареждане — каза той. — Моля, ескортирайте го до подходящи покои и се погрижете да не го безпокоят нежелани посетители.
— Знаете, че баща ми няма да дойде тук — заяви лорд Мустор. — Няма да се съгласи да го подлагат на разпит. Затворете ме, щом трябва, но това няма да промени нищо. Човек не предоставя любимия си син в ръцете на врага.
Кралят като че ли се поколеба, взрян с присвити очи в кумбраелския лорд. „Изненада те — помисли си Вейлин. — Не мислеше, че ще има куража да заговори.“
— Ще видим какво ще направи баща ви — каза кралят. Кимна на капитан Смолен и лорд Мустор бе изведен от стаята, следван по петите от двама стражи.
Кралят се обърна към един от писарите.
— Състави писмо до васалния лорд на Кумбраел със заповед да се яви тук до три седмици. — Отблъсна стола си назад и се изправи. — Тази среща свърши. Аспект Арлин, брат Вейлин, елате с мен в покоите ми.
Всичко в покоите на краля създаваше натрапчиво впечатление за ред — като се започне от ъгъла на фино тъканите килими върху мраморния под и се стигне до документите върху голямото дъбово писалище. Вейлин не откри нищо общо с тясната скрита стаичка, пълна с книги и свитъци, до която го бяха отвели преди осем месеца. „Онова е работното му място — осъзна той. — А тук е мястото, където иска хората да си мислят, че работи.“
— Братя, моля, седнете. — Кралят посочи два стола, докато се настаняваше зад писалището. — Мога да пратя да донесат освежителни напитки, ако желаете.
— Не се нуждаем от нищо, ваше величество — отвърна аспект Арлин с неутрален тон. Остана прав и по този начин принуди Вейлин да последва примера му.
Погледът на краля се задържа за момент върху аспекта, преди да се премести върху Вейлин. Устните му оформиха усмивка под брадата му.
— Забележи този тон, момчето ми. В него няма уважение, но няма и непокорство. Добре ще направиш, ако го усвоиш. Подозирам, че твоят аспект ми е ядосан. Чудя се защо ли?
Вейлин погледна аспекта, който стоеше безизразно и не отговаряше.
— Е? — настоя кралят. — Кажи ми, братко. Какво би могло да предизвика гнева на твоя аспект?
— Не мога да говоря от името на своя аспект, ваше величество. Аспектът говори от мое име.
Кралят нададе пръхтящ смях и плесна с длан по писалището.
