— Обикновено ги погребват. Грешниците ги разчленяват и ги оставят да гният на открито.
— Изглежда ми справедливо — изсумтя принц Малциус.
— Сформирай група — каза Вейлин на Кейнис. — Откарайте ги до подножието на планината и ги погребете. На картата има село на пет мили южно от прохода. Пратете ездач до тамошния жрец. Той би могъл да каже подходящите думи.
Кейнис хвърли неуверен поглед към принца.
— И узурпатора ли?
— И него.
— На мъжете това няма да им хареса…
— Не давам и кучешка пръдня какво им харесва! — Вейлин едва потискаше гнева, който знаеше, че е предизвикан от чувството му за вина към Алуциус. — Питай за доброволци — каза с въздишка на Кейнис. — Двойна дажба ром и един сребърник за първите двайсет, които излязат пред строя. — Поклони се на принц Малциус. — Ако разрешите, ваше височество. Имам си друга работа…
— Доколкото разбирам, пратил си най-добрите си ездачи? — попита принцът.
— Брат Норта и брат Дентос. Ако всичко върви добре, кралската заповед ще бъде в ръцете на Военачалника до два дни.
— Чудесно. Никак няма да ми е приятно, ако всичко това е било напразно.
Вейлин си помисли за решителното лице на Алуциус, почервеняло от усилията след още един час недодялани опити да усвои боя с меч.
— И на мен, ваше височество.
Кожата му беше бледа и влажна на пипане, черната му коса бе полепнала по потния му скалп. Равномерното спокойно надигане и спадане на гърдите му с нищо не помагаше за уталожване на чувството на вина у Вейлин.
— Скоро ще се оправи. — Сестра Шерин сложи ръка на челото на Алуциус. — Треската спря бързо, цицината на главата му вече е поспаднала — и виж! — Тя посочи затворените му очи и Вейлин забеляза мърдането им под клепачите.
— Какво означава това?
— Той сънува, така че мозъкът му вероятно не е пострадал. Ще се събуди след няколко часа и ще се чувства ужасно. Но ще се събуди. — Тя го погледна, усмивката ѝ беше лъчезарна и топла. — Много се радвам да те видя пак, Вейлин.
— И аз теб, сестро.
— Изглежда, си прокълнат винаги да бъдеш мой спасител.
— Ако не бях аз, изобщо нямаше да си в опасност. — Той огледа трапезарията, която сестра Гилма бе превърнала във временна болница. Самата сестра Гилма стоеше до камината и се смееше от сърце на Джанрил Норин, някогашния менестрелски чирак, докато шиеше една рана на ръката му, а той я развличаше с някои от най-нецензурните си стихоплетства.
— Може ли да поговорим? — попита Вейлин. — Бих искал да узная повече за времето, което си прекарала в плен.
Усмивката на Шерин леко помръкна, но тя кимна.
— Разбира се.
Той я отведе на бойниците, далеч от любопитни уши. В двора долу мъжете товареха труповете на кумбраелците на каруци, като си разменяха насилени, но оживени шеги сред съсирващата се кръв и вкочаняващите се крайници. От неуверената походка на някои Вейлин предположи, че Кейнис е бил доста щедър с допълнителната дажба ром.
— Погребвате ли ги? — попита Шерин. Той се изненада от липсата на шок или отвращение в гласа ѝ, но осъзна, че животът на лечителка я е накарал да привикне с гледката на смърт.
— Стори ми се правилно.
— Съмнявам се, че дори собствените им хора биха го направили. Те са съгрешили спрямо своя бог, нали?
— Самите те не са смятали така. — Той сви рамене. — Освен това не го правя за тях. Вестта за случилото се тук ще плъзне из цялото васалство. Много кумбраелски фанатици ще побързат да го нарекат клане. Ако се разчуе, че сме показали уважение към мъртвите според техните обичаи, това би могло да притъпи омразата, която искат да разпалят.
— Говориш почти като аспект. — Усмивката ѝ бе така сияйна, така открита, че разбуди в гърдите му стара, позната болка. Сега Шерин беше различна — предпазливото строго момиче, с което се бе запознал преди пет години, вече бе уверена млада жена. Но същината ѝ не се бе променила, той го бе видял в начина, по който слагаше ръка върху челото на Алуциус, и в трескавите ѝ молби през запушената ѝ уста, когато си мислеше, че той жертва живота си за нея. Състраданието в нея пламтеше буйно.
— Изглежда, винаги се намираме в различни краища на Кралството — продължи тя. — Миналата година имах късмета да се запозная с принцеса Лирна. Тя каза, че сте приятели, затова я помолих да ти предаде поздрави.
„Приятели? Тази жена лъже, както другите дишат.“
— Предаде ми ги. — Беше ясно, че тя не знае. Аспект Елера не ѝ бе казала защо винаги са толкова далеч един от друг. Изведнъж Вейлин реши, че никога не бива да узнае.
— Той нарани ли те? — попита той. — Мустор. Да не би…?
— Получих някоя и друга синина при залавянето си. — Тя му показа белезите от окови на китките си. — Но иначе съм невредима.
— Кога те залови?
