— Шерин е специална — продължи аспектът. — Грижа я е. Даже повече от братята и сестрите в този орден. Може би на това се дължат уменията ѝ. И е много добра. Вече ме задминава в много области, но не ѝ го казвай. Подобни умения я изолират. Малцина биха си направили труда да я опознаят, за да разберат колко е специална. Но ти го направи, както и предполагах. Затова ви разпределих заедно. Но не очаквах, че връзката ви ще стане толкова здрава.
— Вярвам, че приятелството между служителите на Вярата не е забранено.
Аспект Елера сбърчи вежди от нахалството му, но не го смъмри.
— Приятелството трябва да се цени винаги. Но не може да попречи на ролите, които ви предстоят. Шерин е същото нещо за този Орден, каквото си ти за твоя.
— И какво е то?
— Бъдещето. Необходимо е и двамата да го разберете. Майка ти не можа, или пък отказа. Любовта може да го причини. Да те ослепи за пътищата, които ти е предопределила Вярата. Когато ни напусна и се омъжи за баща ти, Петият орден загуби бъдещия си аспект.
— Сигурен съм, че майка ми е познавала гласа на сърцето си.
Тя се намръщи леко, доловила горчилката в гласа му.
— Да. Не го казвам с критика, а със съжаление. Тя беше най-добрата ми приятелка и ме обучаваше. Без нея нямаше да знам нищо.
Спря пред една проста дървена пейка и му махна да седне. Вейлин беше благодарен за почивката. Краката му щяха да се подгънат всеки миг.
— Аспект, може ли да попитам какво научихте за нападателите?
Тя поклати глава.
— Много малко. Огледахме телата. Не открихме нищо значимо, освен че всички имат отровни капсули в зъбите, като сестра Хена. Лицата им са непознати. Кралската гвардия и Четвъртият орден водят разследването. Вярвам, че с времето ще открият нужните отговори.
За жена, избегнала на косъм смъртта, изглеждаше изумително незаинтересована от самоличността на нападателите.
— Не се ли боите, че може да опитат отново?
Тя се намръщи, сякаш не ѝ бе хрумвало досега.
— Ако решат, ще пробват. Не мога да направя нищо по въпроса. Вярата ни учи да приемаме нещата, които не можем да променим.
— Сестра Хена е била тук дълго време. Сигурно ви боли от предателството ѝ.
— Предателство? Съмнявам се някога да е имала лоялност към нас, така че как би могла да ни предаде? Тя направи това, за което е била изпратена. Признавам, че съм впечатлена от отдадеността ѝ. Да живее в лъжа през цялото време и никога да не трепне и да свали маската си.
— Преди да умре ми каза нещо. „Някога бяха седем.“ Знаете ли какво означава?
Отново имаше реакция, но не същото разпознаване като при инструктор Солис. По-скоро страх, който изчезна мигновено.
— Днес имаш много въпроси, Вейлин. Това започва да става постоянна черта в нашите разговори.
„Още един човек, който няма да ми каже нищо.“
— Простете, аспект.
Тя разсея притесненията му със смях.
— След всичко, което направи за мен, чувствам, че ти дължа поне един отговор. Питай, но само едно нещо.
„Само един въпрос?“ Изглеждаше почти жестоко, сякаш го разиграваше. Той искаше отговори на купищата въпроси, които го измъчваха, но след трескав размисъл се спря на този, който го вълнуваше от месеци.
— Какво знаете за сестра ми?
— Аха. — Тя направи пауза и на лицето ѝ се изписа тъга. — Знам, че е много умно момиче. Че родителите ѝ я обичат много. Знам, че е родена преди десетина години.
— Докато майка ми е била още жива.
Аспектът въздъхна тежко.
— Вейлин, не искам да те наранявам, но трябва да разбереш, че не всеки брак е щастлив. Баща ти и майка ти се обичаха много, но бяха и много различни. Майка ти мразеше войната, беше се нагледала на кръв по време на службата си в Ордена. Но приемаше позицията на баща ти, защото го обичаше и защото той беше справедлив мъж, който се опитваше да удържа жестокостта на Кралската гвардия. Но при Третата мелденейска война тя откри, че вече не издържа. Знаеше какво му е заповядано и го молеше да откаже. Но баща ти се подчини на краля.
— Градът. — „Мъже, жени, деца… пищящи сред пламъците.“
— Да. Това ги измъчваше и сложи край на брака им. Тя го отблъсна. Баща ти започна да прекарва повече време навън. Не знам как се е запознал с жената, която му е родила дъщеря. Но след смъртта на майка ти, когато ти беше изпратен в Шестия орден, те се преместиха при него. Той поиска позволение да се ожени отново и да узакони момичето, но кралят отказа. Военачалникът трябва да е за пример, модел за подражание. Не след дълго баща ти напусна поста си.
— Майка ми знаеше ли? За момичето.
— Не мисля. Точно тогава здравето ѝ се влоши. Беше притеснена за твоето бъдеще. — Елера посегна и приглади косата на челото му. — Имаше големи надежди за теб. Въпреки всички добрини и излекувани хора ти беше най-скъпото ѝ постижение.
— Радвам се, че не е жива да види в какво се превърнах.
Плесницата бе бавна по неговите стандарти, но толкова неочаквана, че не успя да я блокира.
— Никога не го казвай! — Гласът ѝ бе изпълнен с гняв, а той търкаше зачервената си буза. — В какво си се превърнал? Храбър младеж, който спаси живота ми. Както и живота на сестра Шерин. Знам, че духът на майка ти е горд от това какъв си станал.
