Кръвна песен полностью

Не знаеше колко продължи всичко. Колко време му трябваше да се изтощи. По-късно му казаха, че е наранил няколко от едрите братя от Петия орден. Че опитал да ухапе аспекта и крещял долни, ужасни неща, но той не помнеше. Помнеше само името. Илдера Вардриан.

То го спаси.

В съня му нямаше болка. През прозореца струеше мека златиста светлина, а сестра Шерин го гледаше с ослепителна усмивка.

— Оживя — каза тя. — Знаех си.

„Сън… сънят ти позволява да говориш от сърце.“

— Красива си — каза той.

Усмивката ѝ премина в смях.

— В делириум си, братко. Опитай да поспиш. Трябва да почиваш. Отвън има няколко опасно изглеждащи младежи, които ще ми се ядосат много, ако не се възстановиш.

— Трябва да се махнем заедно — продължи той весело, доволен от свободата на съня. — Да избягаме. Да намерим някое тихо местенце в света, където ти ще можеш да лекуваш, а аз да науча нещо друго освен да убивам…

— Шшшш! — Пръстите ѝ се спряха на устните му, а усмивката ѝ изчезна. — Моля те, Вейлин…

— Не усетих нищо, когато убих онези мъже. Нищо. Това не е редно…

— Успя да спасиш аспекта. Нямаше избор.

Мъжът в черно стискаше раната на бедрото си, когато мечът на Вейлин го прониза във врата. От гърлото му се отрони детско хленчене…

— Посрамих майка си. В сравнение с нея съм нищо…

— Не. — Ръката ѝ погали челото му, лицето ѝ се наведе и тя го целуна нежно по устните. — Ти си закрилник. Воин, който се сражава в защита на безпомощните. Ти си силен и справедлив. Винаги го помни. И винаги помни, че ще бъда тук, когато имаш нужда от мен. Уменията ми са на твое разположение винаги.

Сънят започна да избледнява. Изтощението го дърпаше към забравата.

— Предпочитам да избягаме заедно…

Когато се събуди, го болеше, но не от агонията на лекарството, а по-скоро вследствие на схванатите мускули и обезводняването. Завивките му бяха изцапани с червеникавокафяви петна, а раната на ръката продължаваше да щипе. Клепачите му отново се спуснаха към утешителните обятия на примамливия сън, когато забеляза, че не е сам.

Инструктор Солис седеше в ъгъла, скръстил ръце, положил меч в скута си. Зачервените му очи подсказваха за безсънна нощ.

— Явно не искаш да се събуждаш.

— Съжалявам, учителю — изхриптя Вейлин.

Инструктор Солис стана, отиде до масичката и наля чаша вода от глинена стомна.

— Ето. — Поднесе чашата към устните на Вейлин. — Малки глътчици, не се наливай.

Водата беше по-вкусна от всякога и успя да оправи пресъхналото му гърло.

— Благодаря, учителю.

— Сестра Шерин каза, че трябва да пиеш поне по една чаша на час. Остави стриктни инструкции за възстановяването ти.

„Шерин… Да избягаме заедно…“ В гърдите му се появи нова болка. Не можеше да понесе, че сънят не е бил истински.

Погледна петносаните чаршафи.

— Оперираха ли ме? — Представи си изключително неприятната гледка как разтварят гърдите му с уреда за разширяване на ребра.

— Явно коренът от джофрил предизвиква кървава пот. Казаха, че това е част от пречистващия ефект. — Солис придърпа стола от ъгъла и се настани до леглото. — Трябва да ми кажеш какво се случи тук.

Вейлин му обясни, без да скрива нищо. Солис слушаше мълчаливо, само повдигна вежди, като чу за посещението на сестра Хена, и не трепна, когато Вейлин спомена за вълчия вой, който го бе спасил. Реакция предизвикаха единствено думите „Някога бяха седем“. Само леко трепване на очите, но то говореше много. „Той знае. Знае какво значат, но залагам торба със злато, че няма да ми каже.“ Солис не реагира на останалата част от историята и зададе само няколко въпроса.

— Как оценяваш уменията на тези убийци?

— Можеха да въртят меч, но не разбираха от тактика. Бях отровен, отслабнал, можеха да ме убият, ако бяха нападнали едновременно. Вместо това ми излизаха по един, всеки път от засада.

Инструктор Солис замълча, обмисляше информацията. Вейлин усещаше отчаяна нужда да заспи, но се удържаше буден. Послушниците не можеха да дремят в присъствието на инструктор.

— Сестра Шерин ще се върне ли? — попита Вейлин с надеждата, че прекъсването на тишината ще му помогне да остане буден. — Искам… да разбера колко ще ме държат на легло.

— Тя се грижи за ранените. Вероятно ще е заета известно време. През последните два дни в града имаше неприятности.

„Два дни?“ Беше сънувал и пускал кървава пот цели два дни.

— Неприятности ли, учителю?

— Имаше безредици. Когато се разчу за атаките, плъзна мълва за заговор на Отричащите. Хората решиха, че в каналите има скрита армия от кумбраелци, които се готвят да ни убият, щом заспим. — Поклати отвратено глава. — Невежите ще повярват на всичко, ако са достатъчно уплашени.

Вейлин беше объркан.

— Атаки ли?

— Елера Ал Менда не беше единственият нападнат аспект. Аспектите на Четвъртия и Втория орден са мъртви. Останалите оцеляха благодарение на късмета. Аспект Хендрил е тежко ранен. Явно ножът не е бил достатъчно дълъг, за да достигне сърцето през тлъстините му.