— Не знам какво става, братя. Не го разбирам по-добре от вас. Знам само, че живеем в опасни времена и можем да вярваме само на нас. Слушайте инструктор Солис, подчинявайте се на аспекта и най-вече се пазете един друг.
Вратата се отвори и се появи сестра Шерин с купа, от която се вдигаше пара. Вейлин я виждаше за пръв път този ден.
— Вън! — нареди тя. — Време е да измия брат Вейлин, а и поседяхте достатъчно.
— Да го измиеш, а? — Норта повдигна вежда, докато тя оставяше купата с вода на масата, и я огледа от главата до петите. — Вярвам, че ще бъдеш много прилежна, сестро.
Шерин го изгледа със същия уморен незаинтересован поглед, запазен за похотливите пияници в приемната.
— Не е ли време да идеш да си поиграеш с меча, братко?
Норта се засмя сухо и последва останалите през вратата.
— Приятелят ти има нужда от урок по маниери — отбеляза Шерин и сложи купата на малката масичка до леглото. — Поведението му е непристойно за един брат.
— В моя орден има различни братя. Някои са по-непристойни от другите.
Тя сбърчи вежди, но не каза нищо. Натопи парцала в купата и посегна към завивките.
— Вече съм достатъчно укрепнал, че да се измия сам, сестро — каза Вейлин и стисна здраво одеялото.
Тя го погледна с насмешка.
— Братко, повярвай ми, нямаш нищо, което вече да не съм виждала. Кой те миеше, докато беше в безсъзнание, как мислиш?
Вейлин избута неудобните мисли в краищата на съзнанието си и продължи да стиска завивките.
— Въпреки това. Вече съм достатъчно добре.
— Както искаш. — Тя пусна парцала в купата и се дръпна. — Щом си толкова укрепнал, може да се срещнеш с аспекта. Тя те очаква. По обед, в градината. Ще ти помогна, стига да успееш да ме изтърпиш.
И излезе от стаята, без да погледне назад. Трябваше да измине един дълъг миг преди Вейлин да се усети, че е наранил чувствата ѝ.
Градините на Петия орден бяха обширни и обхващаха няколко акра плодородна земя. Тук братята и сестрите отглеждаха разнообразните растения, които играеха важна роля в работата им. В по-голямата си част градината бе съставена от зелени и кафяви правоъгълни сектори, подобно на шахматна дъска. Тук-там се срещаха и шарени петна от разцъфтели цветя и дръвчета.
— И ние си имаме градини — каза Вейлин на Шерин. Тя го подкрепяше, докато вървяха по чакъла между парцелите. Краката и гърдите го боляха силно и той бе увиснал на рамото ѝ по-тежко, отколкото искаше, защото подобна близост го караше да се чувства неудобно. Сестрата не каза нищо, когато се появи да го вземе за срещата с аспекта, и старателно избягваше погледа му. — Не са такива — продължи Вейлин, след като тя не отговори. — Инструктор Сментил се грижи за тях, предимно сам. Говори само с жестове, лонаките са му отрязали езика… — Думите му заглъхнаха. Сестра Шерин явно не беше в настроение за разговор.
Тя спря пред поредица цветни лехи. Аспект Елера вървеше сред цветята към тях.
— Аспектът ще ти помогне на връщане — каза Шерин и смъкна ръката му от рамото си.
— Благодаря, сестро.
Тя кимна и се обърна.
— Сестро. — Той посегна към китката ѝ. — Изчакай за миг.
Шерин дръпна ръката си, за да избегне докосването, но спря и го погледна сдържано.
— Не ти благодарих. Че ми спаси живота.
— Това ми е работата, братко.
— Докато… бях под ефекта на лекарството, имах странни сънища. Може да съм изрекъл неща, които не е трябвало. Ако съм те обидил…
— Не си казвал нищо, братко. — Тя вдигна очи към неговите и се усмихна. — Нищо обидно. — Скръсти ръце пред гърдите си и усмивката ѝ изчезна. — Скоро ще се върнеш на онова гадно място и ще заминеш на някоя ужасна война. Ние… повече няма да се видим, може би никога.
Вейлин неволно пристъпи напред и посегна към ръцете ѝ.
— Ще говорим отново. Обещавам.
— Вейлин! — Аспект Елера стоеше наблизо, стиснала градинарски нож. Усмивката ѝ бе сияйна. — Укрепнал си.
— Благодарение на грижите на сестра Шерин, аспект.
— Така е. Загрижеността ѝ е ценна. Както и времето ѝ.
— Простете, аспект. — Шерин наведе глава. — Не бива да се мотая…
— Това не беше укор, сестро. Но градът се вълнува. Боя се, че съвсем скоро ще имаме нужда от уменията ти.
Шерин кимна и погледна прощално Вейлин с тъжна усмивка. След това пусна ръцете му и си тръгна. Вейлин я гледа, докато не изчезна от погледа му.
— Какво знаеш за цветята? — попита аспект Елера и му предложи ръка за опора, преди да го поведе към градината.
— Инструктор Хутрил ме научи да разпознавам отровните. Казва, че е добре да ги смелим и да намажем с тях стрелите си. — „И имам сестричка, която харесва зимничета.“
— Убедена съм, че са много полезни. Знаеш ли какви са тези? — Тя спря пред ниска леха с лилави цветя, оградени от четири издължени листа.
— Не съм виждал такива, аспект.
— Марлиански орхидеи от далечния юг на Алпиранската империя. Всъщност са кръстоска. Добавих от местните, защото нашият климат е по-студен от обичайния им. Често се случва при цветята. Ако ги извадиш от почвата, на която са свикнали, повяхват и умират.
Вейлин усети, че му преподават урок, който нямаше желание да слуша.
— Разбирам, аспект. — Предполагаше, че това е отговорът, който се очаква.
