Умът на Вейлин се разбунтува. Двама убити аспекти — това звучеше невероятно. Помнеше добре Корлин Ал Сентис от Изпитанието на познанието. Суров сериозен мъж, който го бе притиснал за събитията в гората. Беше му странно да си го представи пронизан от отровни ножове. Пътя на мислите му го поведе към неизбежното притеснение.
— Аспект Арлин?
— Жив и здрав е. Изпратиха трима мъже за него. Проникнали през хранилището, но се натъкнали на инструктор Грейлин. Винаги е грешка да подценяваш дебелите хора в сражение. — Това бе най-близкото до комплимент, което Солис изричаше за Грейлин.
— Пострадал ли е?
— Само няколко охлузвания. Много го е яд, че не е заловил един от нападателите жив, за разпит.
— А братята ми?
— Добре са. Брат Норта успя да си изпроси изключване от Втория орден още на втория ден. Брат Кейнис се отличи, убивайки нападателя, пронизал аспект Хендрил. Останалите са спали след запой, когато аспект Монтиш е бил убит. Половината братя от Шестия орден да са в цитаделата на Четвъртия, а убийците да прережат гърлото на аспекта и да се измъкнат незабелязано! Ще има сурови наказания.
Вейлин се отпусна на матрака, внезапно сломен от умора.
— Прости ми, учителю. Че не успях да заловя един от тях жив. Отровата замъгли разсъдъка ми… — Започна да се унася, а безизразното изпито лице на Солис потъна в сенките.
Баркус беше ядосан, Дентос се шегуваше, Норта се смееше, а Кейнис бе несловоохотлив. Вейлин осъзна, че му бяха липсвали много.
— Това е проклета лудост. — Учудването беше набръчкало веждите на Баркус. — Какво изобщо става?
— Очевидно сред нас има врагове, братко — каза Кейнис. — Трябва да сме нащрек.
— Но защо? Защо им е да убиват аспектите?
Вейлин беше уморен. Раната на ръката бе оставила синкав белег, а агонията от корена бе преминала в приглушена болка в крайниците. От сутринта се бяха появили няколко посетители. Инструктор Харин му направи комплимент и се засмя пресилено с кънтящия си глас. Вейлин виждаше, че едрият мъж е доволен от оцеляването му и натъжен от предателството на Хена. Тя беше нещо като любимец в групата му. Брат Селин прекара в стаята около час, стиснал тоягата си с костеливите си ръце. Говореше как щял да я използва срещу нападателите, ако бил получил шанс. Вейлин си представи за миг възрастния брат, лежащ до портата с прерязано гърло.
— Постъпили са разумно, като са те избегнали, братко.
Старецът остана щастлив от думите му и обеща да дойде на другия ден със специална супа по собствена рецепта. Имаше и други посетители, но сестра Шерин липсваше подозрително и Вейлин се тревожеше как се е изложил с бълнуванията си насън.
— Как е Френтис? — попита Вейлин.
— Ядосан — отвърна Норта. — Не знае какво да прави. Трябваше да го измъкваме от три сбивания. Умоляваше аспекта да го пусне с нас, но вместо това си спечели един ден в конюшните.
— Наглеждайте го, като се върнете. Не искам да се върти сам около инструктор Ренсиал. Кажете му, че съм добре и че ще се върна скоро. И нека се грижи за Белег всеки ден.
Норта кимна. Всички се бяха разбрали без уговорки, че той ще води до възстановяването на Вейлин.
— Казват, че си убил четирима. Впечатляващо.
— Трима. Имаше и едно момиче, което се е преструвало на сестра от години. Тя се самоуби, когато не успя да ме премахне.
— Момиче? — Устните на Норта се извиха в палава усмивка, а очите му се стрелнаха към белега на ръката на Вейлин. — Колко близо я допусна, братко?
— Твърде близо. — „Урок, който няма да забравя.“
— Брат Нилин е бил в Четвъртия орден от дванайсет години — каза Кейнис. — Един от най-уважаваните книжовници, автор на три книги по лингвистика. Преподавал е езици на послушниците, а през цялото време е чакал да убие аспект Хендрил.
— Тлъстото копеле трябва да ти благодари, че още е сред нас — каза Норта. — Как го надуши?
— Никак. Просто връщах една книга, която бях взел от аспекта. Когато чух писъка, разбих вратата. — Направи пауза и настроението му видимо се помрачи. — Брат Нилин оказа сериозна съпротива за мъж на четирийсет и седем.
— Как го оправи? — попита Дентос.
— Нямах оръжие, защото не виждах смисъл да нося в седалището на Четвъртия орден. Трябваше да използвам ръцете си.
— Сигурно не е било лесно — коментира Баркус. — Да си невъоръжен срещу нападател с нож.
— Той имаше умения, но… — Кейнис сви рамене.
— Не може да се сравнява с нас — довърши Вейлин.
Кейнис кимна.
— Което поражда въпроса защо се изчакали ордените да се напълнят с момчета от Шестия, преди да атакуват.
— В нищо от това няма смисъл. — Норта се прозя. — Но разбирам защо някой би поискал да убие аспекта на Втория орден. Още една минута от отегчителното дърдорене на дъртия глупак и щях да го удуша лично.
— Затова ли те изгониха? — попита Вейлин.
Дентос се изхили, а в усмивката на Норта за пръв път пролича истински хумор.
— Имаше недоразумение с една от сестрите. Явно освежителният масаж има някои ограничения. Май каза нещо такова преди да ме шамароса и да избяга.
Вейлин ги остави да се посмеят малко, преди да изгледа всеки един в очите.
