Аспект Колвис стана и отиде до подиума по средата на залата. Брадатото му лице бе сериозно в съответствие с важността на момента.
— Аспекти, инструктори, братя, сестри, свикани сме на конклав. На нас се пада да решим бъдещето на два от ордените. Такова нещо не се е случвало досега в нашата Вяра и ни е наложено от ужасните събития, отнели живота на двама от най-високопоставените ни събратя. Не е нужно човек да е мъдрец, за да осъзнае, че се намираме в зората на нов ден за нашата Вяра, ден на изпитание, ден, в който скъпите на сърцето ни убеждения ще се сблъскат с най-тежко предизвикателство. Помнете добре това, докато вземаме решенията си днес. — Обърна се към един брат от Третия орден, който стоеше в готовност близо до подиума. — Братко, моля те, покани кандидатите да се присъединят към нас.
Двамата бъдещи аспекти бяха въведени в залата: жена на около трийсет и мъж, когото Вейлин бе виждал и преди, с остри черти и черна роба — Тендрис Ал Форне. Жената бе представена като инструктор Лиеса Илниен от Втория орден, мила и ведра жена в сиво-кафява роба, която посрещна спокойно погледите на присъстващите. Тендрис Ал Форне от Четвъртия орден беше пълна нейна противоположност: взираше се в публиката със свирепост, която можеше да мине за предизвикателство. Странното веселие, което Вейлин бе видял у него преди три години, бе изчезнало, но фанатизмът му си оставаше. Тендрис огледа набързо събранието, очите му се спряха за кратко на Вейлин и той му кимна лекичко.
— Тези двамата идват пред нас, за да получат одобрението ни — каза аспект Колвис на събралите се представители на ордените. — Вярата изисква да обсъдим предимствата от тяхното назначаване. Ще изслушаме въпросите ви сега.
Аспект Хендрил бе първият, който вдигна ръка и се обърна с въпрос към Лиеса Илниен.
— Многожалейният аспект, когото искате да заместите… — започна той, млъкна и се изкашля силно в една дантелена кърпичка, — служи като аспект на Втория орден над двайсет години. Мислите ли, че можете да предложите същия опит?
Жената отговори без колебание, думите се лееха от устата ѝ с равен и отмерен тон.
— Един аспект няма нужда от опит. Аспектът е брат или сестра, който въплъщава най-добре ценностите на своя орден.
— И вие дръзвате да отсъдите, че сте въплъщение на ценностите на своя орден, така ли? — попита Хендрил, като почервеня леко, макар Вейлин да усети, че гневът му е донякъде насилен.
— Дръзвам да съдя себе си във всичко — отвърна инструктор Лиеса Илниен. — Вярата ни учи да сме съдници на самите себе си, защото кой познава сърцето на човек по-добре от самия него?
— Инструктор Лиеса — обади се аспект Елера, преди Хендрил да успее да отговори. — Пътували ли сте надалеч в Кралството?
— Посетила съм всичките четири васалства и прекарах една година в мисия до Северните предели, за да отнеса Вярата на конните племена от Великите равнини.
— Благородно начинание. Постигнахте ли някакъв успех?
— За съжаление конният народ избягва чужденците и се придържа към своите заблуди. Ако бъда благословена с издигане до аспект, се надявам да пратя още мисии на север. Вярата е щастие, което трябва да разпространим и отвъд границите си.
— Тази загриженост за външния свят — рече аспект Колвис — като че ли противоречи на ценностите на ордена ви. Той винаги е бил бастион на съзерцанието и размишлението, защитен от множеството бури в земите ни. Нима това дело няма да пострада, ако се обвържете повече със суровия физически свят?
— За да размишляваме, трябва да имаме върху какво да размишляваме. Живот без опит не дава възможности за размисъл. Онези, които не са живели, не могат да размишляват върху мистериите на живота.
Вейлин беше впечатлен от логиката на жената, но можеше да долови вълнението на събралите се инструктори, приглушен шум от разговори изпълваше пейките. До него Кейнис драскаше припряно.
Аспект Арлин вдигна ръка и мърморенето на тълпата секна моментално.
— Инструктор Илниен, защо мислите, че беше убит аспектът ви?
Жената наведе глава за момент и по лицето ѝ премина тъга.
— Има хора, които искат да навредят на Вярата ни — каза тя и вдигна глава, за да срещне очите на аспект Арлин. Отмереният ѝ досега тон леко трепна. — Кои са те или защо го правят, не мога да си представя.
До нея брат Тендрис Ал Форне заговори за първи път:
— Ако сестра ни не може да си представи кой би се бунтувал срещу нас, може би аз мога.
— Разговорът с вас още не е започнал — отбеляза аспект Колвис.
— Покажете малко уважение, младежо — изхъхри аспект Хендрил. Вейлин забеляза кървави петна по кърпичката му.
— Не проявявам неуважение — отвърна Ал Форне. — Само ви представям истината, за която някои от нас, изглежда, се боят да говорят.
— И коя е тази истина? — попита аспект Елера.
Ал Форне направи пауза и си пое дълбоко дъх, сякаш събираше сили. До Вейлин парчето въглен на Кейнис висеше в очакване над пергамента.
