Кръвожадност (Книга втора) полностью

Ела тук, заповядах на момичето и се втренчих във влажните й шоколадови очи. Ела при мен. За миг тя остана на мястото си зад бара, но сетне направи колеблива крачка напред. Да, продължавай да вървиш. Тя отново пристъпи, този път по-уверено, като се насочи към мен. Очаквах погледът й да е замаян, сякаш вървеше насън. Но тя не изглеждаше да е в транс. Всеки страничен наблюдател щеше да реши, че идва към нашата маса, за да вземе поръчките ни.

— Здрасти — поздравих я, когато приближи към нас.

— Не отклонявай поглед от очите й — прошепна ми Лекси. — Кажи й какво искаш да направи.

Седни, помислих аз. И, почти мигновено, момичето се настани между мен и Бъкстон, топлото й бедро се допря до моето.

— Здрасти — рече тя, без да примигва. — Странно нещо, но внезапно осъзнах, че трябва да дойда и да седна до теб.

— Аз съм Стефан — представих се и разтърсих ръката й. Зъбите ми се удължиха, а стомахът ми се сви на топка. Исках я. Отчаяно.

— Не ни засрамвай — прозвучаха последните думи на Лекси към мен, преди да се извърне към оркестъра. Беше съвсем ясно, че макар да не извиняваше всички мои евентуални последващи действия, нямаше непременно да ги осъди.

Покани ме навън, помислих аз и поставих ръка върху бедрото на барманката. Но още докато си мислех думите, погледнах към Лекси, прекъсвайки визуалния контакт с момичето.

То се размърда, повдигна косата си, сетне я пусна. Погледна към музикантите и прокара показалеца си по ръба на чашата.

Покани ме навън, помислих отново, като насочих цялото си внимание върху барманката. По слепоочието ми изби пот. Дали завинаги бях изгубил връзка с нея?

Но тогава тя ми кимна леко.

— Знаеш ли, тук е ужасно шумно, а аз бих искала да поговоря с теб. Имаш ли нещо против да излезем навън? — попита, докато се взираше в мен.

Изправих се и столът ми изскърца върху дървения под.

— С удоволствие ще те придружа навън — усмихнах се и й предложих ръката си.

— Доведи я обратно жива, момче, или ще си имаш работа с мен — произнесе един глас толкова тихо, че се зачудих дали не ми се е сторило.

Но когато се обърнах, Лекси ми се усмихна и ми махна с ръка.

Когато излязохме отвън, оставих момичето да ме отведе настрани от пияната тълпа към една странична улица зад бар, наречен „При Калхун“.

— Съжалявам — рече тя задъхано. — Не зная какво ми стана. Обикновено не съм толкова дръзка, просто…

— Благодарен съм за това — прекъснах я.

Девойката потръпна и аз я прегърнах. Тя тутакси се отдръпна.

— Толкова си студен! — изрече обвинително.

— Така ли? — попитах, с престорено нехаен тон. Ти искаш да ме целунеш, помислих си.

Тя сви рамене.

— Всичко е наред. Просто съм чувствителна към температурата. Но зная как да се стоплим. — Усмихна се срамежливо, сетне се повдигна на пръсти. Устните й се притиснаха към моите и за миг си позволих да се насладя на топлината им, да почувствам кръвта на момичето, пулсираща във вените й, докато тя ми се отдаваше.

Тогава се спуснах към шията й.

— Оу! — възкликна тя и ме отблъсна. — Престани!

Ще ми се покориш, защото ако го направиш, ще те оставя да живееш, изпратих й мисълта си, използвайки всяка фибра на съществото си, за да й я внуша в този критичен момент. Тя впи поглед в мен, в очите й се четеше объркване, преди да се отпусне отново в прегръдките ми. Върху лицето й се изписа изражение на сънливо задоволство.

Поех няколко глътки от кръвта й, без да забравям, че Лекси и останалите са вътре. След това я изправих на крака. Бях внимателен. Дупките върху шията й бяха малки, почти незабележими с човешко око. Въпреки това нагласих така шала около врата й, че да не се виждат.

— Събуди се — подканих я нежно.

Очите й се отвориха, погледът й блуждаеше.

— Какво… къде съм? — Усетих как сърцето й заби ускорено, долових напиращия в гърдите й вик.

— Помагаше на пиян клиент — казах й. — Свободна си да си вървиш. Просто исках да се уверя, че си добре.

Тя се отърси от замайването, тялото й се отпусна.

— Извинете ме, сър. Обикновено клиентите на „Дами“ не са толкова шумни. Благодаря ви за помощта. Ще ви почерпя с чаша уиски — додаде и ми смигна.

Влязох в бара редом с нея и от масата в ъгъла Лекси ме възнагради с ленива усмивка.

Добра работа, момче.

Придружих момичето до бара и изчаках да заеме мястото си зад полирания дървен плот.

— Какво ще пиете? — попита тя с бутилка уиски в ръка. Изглеждаше бледа, сякаш се разболяваше от настинка. В същото време кръвта й сгряваше стомаха ми.

— Пих достатъчно, благодаря, госпожице — отвърнах, поех ръката й и я целунах също толкова нежно, колкото бях белязал врата й.

На следващата вечер Лекси почука на вратата на спалнята ми. Беше облечена в черно сако и панталони. Широк каскет скриваше по-голямата част от косата й, с изключение на няколко руси къдрици, които се бяха измъкнали и обрамчваха лицето й.