— Господи, защо не ми каза? Виж, приятел, аз дори не знаех, че е омъжена. Съжалявам. Много съжалявам. Ти си бесен, а моята съпруга ще ме убие. Нали няма да й кажеш. Защо не оставиш тоя нож, човече? Хлапето не е виновно. То нищо не разбра. Оставихме го с оня човек, на когото дадохме няколко долара, за да я наглежда, докато ние… нали разбираш, се забавлявахме.
— Идете до стената и двамата.
— Какво си намислил? Нали няма да… ей, та ние нищо не правихме! Аз дори не съм я докоснал. Вярно ли е, Дона?
Тя кимна с глава.
— Видя ли?
— Обърнете се към стената.
— О, Господи!
— Така е добре. Сега и двамата се опрете на нея. Точно така. Облегнете се. Тежестта ви да пада върху ръцете.
— О, мили Боже! — пошепна Джуд. — Той ще ни убие. Ще ни убие.
— Млъквай! — извика Рой. Накара Санди да легне на пода по корем. — Не мърдай, детенце, или ще изкормя майка ти.
— О, мили Боже! — извика Джуд.
— Затваряй си устата.
— Не съм я докосвал. Питай я. Дона, докоснах ли те?
— Млъкни! — каза Дона.
— Боже, всички са против мене!
— Той вече е убил двама души — каза Дона — и ние ще бъдем следващите, ако не млъкнеш.
— Убил ги е? — Джуд погледна през рамото си към мъжа с ножа, който се приближи към него. — Наистина ли си убил човек?
— Гледай в стената!
— Убил е сестра ми и мъжа й.
— Вярно ли е? — попита Джуд и пак го погледна.
Усмивката на мъжа му показа какво удоволствие е било това за него.
Джуд започна да се обръща и попита.
— А ти защо…?
— Не се обръщай!
Рой понечи да бутне Джуд към стената. Когато ръката му блъсна рамото на Джуд, той пресегна с лявата си ръка назад. Затисна ръката на Рой върху рамото си и се извъртя. Рой извика. Китката му изпука. Джуд продължи да се извива, натисна ръката на Рой към тила му и го блъсна с лице в стената. Със същото бързо движение Джуд заби коляното си в гръбнака на Рой. Ножът падна на земята. Рой се свлече по гръб, стенейки, а в очите му се четеше ужас.
— Заведи Санди в номер 12 — каза Джуд. — Виж какво е станало с Лари.
Когато излязоха отвън, Дона клекна и прегърна ридаещата си дъщеря.
— Направи ли ти нещо, скъпа?
Тя кимна.
— Какво ти направи?
— Ощипа ме тук — тя посочи лявата си гърда, която едва забележимо се надигаше под блузата. — И си мушна пръста отдолу.
— Наистина ли.
Тя кимна и подсмръкна.
— Но не те изнасили, нали?
— Каза, че ще го направи по-късно. Използва оная мръсна дума.
— Какво ти каза?
— Мръсната дума.
— На мен можеш да ми я кажеш.
— Каза, не по-късно… че по-късно ще ме е… така, че няма да мога да стоя на краката си. А после каза, че теб ще те е… А след това и двете ни ще изкорми.
— Копеле! — прошепна Дона. — Отвратително копеле — прегърна нежно Санди и я погали по главата. — Вече няма да може нищо да ни направи, нали така?
— Той умря ли?
— Не знам. Но повече няма да може да ни причинява зло. Джуд ще се погрижи за това — тя се изправи. — Окей, хайде да видим какво става с Лари.
— Лари е добре. Аз го завързах адски здраво.
— Ти ли го завърза?
— Нямаше как. Баща ми щеше да ме убие.
Те тръгнаха през паркинга.
— Казах на татко, че ако той убие Лари, аз ще започна да пищя. Той отвърна, че ще ме убие, ако го направя и аз му викнах, че не ми пука. Казах му, че ако остави Лари, ще направя всичко, което иска. Заповяда да се престоря, за да отвориш вратата.
— Той как накара Лари да отвори вратата?
— Престори се на полицай.
— Страхотно — промърмори Дона, като се чудеше как е възможно Лари да е толкова глупав.
Натисна дръжката на номер 12. Не беше заключена. Отвори вратата.
— Къде е?
— Във ваната. Беше идея на баща ми.
Намериха Лари легнал по очи в празната вана, а устата му беше запушена с риза. Ръцете му бяха вързани зад гърба и свързали с глезените на свитите му крака.
— Пипнахме го! — обяви Санди.
Лари отговори със сумтене.
Детето седна на ръба на ваната, наведе се и започна да разхлабва възлите. След няколко минути отвърза всичките. Лари се изправи на колене, отвърза ризата, омотана около лицето му, и извади чорапа от устата си.
— Ужасен човек — прошепна Лари. — Абсолютен дивак. Вие добре ли сте? Къде е Джаджмънт? Какво стана?
Дона му разказа всичко и обясни, че не знае дали Джуд е наранил тежко Рой.
— Трябва да идем и да разберем.
Прекосиха тъмния паркинг до номер 9 и завариха Джуд седнал на леглото. Рой лежеше по корем на пода между двете легла. Ръцете му бяха завързани зад гърба, а на главата нахлузена калъфка от възглавница, здраво закрепена с кожен колан около врата. Той не помръдваше.
— Виждам, че добре си се справил — каза Лари.
Санди погледна към баща си и силно стисна ръката на майка си. Дона седна до Джуд. Отместиха се, за да направят място на детето.
— Какво ще правим с тоя нещастник? — попита Лари и се отпусна царски на свободното легло.
— Никакъв нещастник не е той — каза Джуд. — Убил е сестрата на Дона. А също и зет й. Издевателствал е сексуално със Санди. Кой знае какво още им е причинил. За мен не е нещастник. За мен е звяр.
— Какво предлагаш да направим? — попита Лари.
— Да го заведем там, където му е мястото.
— В затвора ли? — попита Санди.
Дона усети, че я полазиха студени тръпки и каза:
— Не, миличко. Мисля, че Джуд няма това предвид.
