Дона погледна към края на колата и видя само предната част на оградата и будката за билети.
— Май ще трябва да изляза.
— И аз.
— Добре.
Тихо затвориха вратите и застанаха пред колата. Гумените им подметки безшумно стъпваха по тротоара. Завиха покрай магазина и спряха до желязната ограда.
Между стената и оградата минаваше тясна пътека, която водеше към задната част на магазина. Ниска дървена врата преграждаше пътя. Дона я отвори и стъпи на пътеката. Прилепи се до стената на магазина, така че да не се вижда откъм улицата.
Санди я хвана за ръката.
В „Къщата на Звяра“, оттатък ливадата, всичко беше тихо. Дървената й облицовка, огряна от лунната светлина, изглеждаше избеляла и напукана. Под стрехите и балконите падаха плътни сенки, които приличаха на дълбоки дупки.
Дона погледна към тъмните прозорци на дневната. Вдигна очи към един от прозорците в спалнята на Лили Торн. След това плъзна поглед по сивата стена към прозорците на спалнята на Маги. Навремето Лари беше успял да избяга през него. Спомни си восъчната фигура, която стоеше пред прозореца и се опитваше да го отвори.
— Колко е часът? — прошепна Санди.
Дона наклони циферблата на часовника си към лунната светлина.
— Единадесет и половина.
— Закъсняват.
— Спокойно.
— Ами ако не излязат?
— Мама му стара! — Джуд усети паника в гласа на Рой. — По дяволите, някой идва! Ей, вие двамата, къде сте? Да ви вземат мътните!
Джуд застана на колене така, че да остави място на Лари да може да вижда през процепа. Премести пистолета в лявата си ръка и избърса изпотените си длани в крачола на дънките. След това извади фенера.
— Ей, къде сте? — Рой сякаш разбра, че няма смисъл да ги вика и тихо каза: — Господи!
Джуд чу как едно стъпало изскърца.
— Ей, кой си ти? А? Можеш ли да ми помогнеш? Там има двама, дето ме завързаха. Искам да кажа, че не съм влязъл незаконно. Тия ме довлякоха. Можеш ли да ми… по дяволите. По дяволите! ПОМОЩ!
Джуд чу тих, хрипкав смях.
— Господи! — Рой започна да плаче. — Господи, мили Боже! — той хлипаше. — О, Господи, махни го! Махни това чудовище!
Джуд чу как Лари изстена от ужас.
Рой изпищя, когато звяра скочи върху него. Изглежда ноктите му разкъсаха гръкляна и викът му секна.
Джуд отвори вратата. Насочи фенера и го включи. Бялото, ръмжащо същество върху гърба на Рой рязко обърна глава, за да се огледа. От зъбите му висеше окървавена плът.
Джуд чу, че Лари извика зад него.
Преди да успее да вдигне пистолета си, Лари го блъсна. Джуд се изтърколи в коридора. Лари, викайки, скочи над него. Джуд вдигна фенера. Насочи го към дръпнатите очи на звяра в мига, в който Лари връхлетя върху животното. Видя, че Лари замахна. Острието на мачетето проблесна. Чу глух звук и видя как бялата, гола глава се изтърколи в тъмнината. От прерязания врат бликна кръв. Мъртвото тяло се свлече от гърба на Рой. Джуд чу глухите удари на главата, която падаше от стъпало на стъпало.
— Убих го — прошепна Лари.
Джуд коленичи.
— Убих го. Мъртъв е! — Лари заби мачетето като брадва в гърба на мъртвия звяр. — Мъртъв! — той пак замахна. — Мъртъв, мъртъв, мъртъв! — удряше след всяка казана дума.
— Лари — каза тихо Джуд и се изправи.
— Убих го!
— Лари, свършихме си работата. Хайде да се махаме…
Зад гърба си Джуд чу свирепо ръмжене. Рязко се обърна. Светлината на фенера огря таванското стълбище. Вратата над тях беше отворена. Той насочи светлината към едрия, бял гръб на същество, което се спусна по стълбите.
Джуд натисна спусъка. Колтът гръмна и хвърли искри. Силен вой проряза слуха му. Звярът го сграбчи и го блъсна назад. Притисна го към пода на коридора. Джуд натисна дулото от едната страна на тялото му и стреля. Пак се разнесе вой. След това той усети, как туловището на звяра се отпуска върху него. Джуд се претърколи по корем, фенерът беше все още в лявата му ръка. Видя бялото същество да посяга към Лари, въпреки че от двете рани на гърба му бликаше кръв. Лари вдигна високо мачетето. Една ръка замахна, хвана го странично за лицето и раздра кожата му. Мачетето падна.
Джуд хвърли фенера и извади ножа, който беше взел от Рой. Тръгна напред. В тъмнината видя как неясната фигура на звяра се обърна и стисна здраво Лари. Джуд се засили. Когато кракът му прелетя над празното пространство, осъзна, че скача от стълбището. Хвърли ножа и се претърколи в тъмнината.
Дона чу ужасена приглушените викове и изстрели, които идваха от къщата. Погледна към Санди. Детето стоеше като омагьосано, с широко отворена уста. Когато чу шум на счупено стъкло, Дона премести поглед към къщата, точно навреме, за да види, че от един от прозорците в спалнята на Маги се посипа стъкло. Човешко тяло изскочи през него с главата напред.
Не, не беше човешко тяло. Това беше восъчната фигура на Лари Мейуд.
Но тя викаше!?
Лунната светлина освети бялата коса на падащия човек. Още едно тяло се прекатури през прозореца. Видя го как се завъртя, краката и ръцете му бяха в скована поза. Разбра, че тялото е от восък. Когато се чу глухо тупване, викът на Лари секна.
Без да каже нищо, Дона отвори ниската дървена врата, дръпна след себе си Санди и тръгна към колата.
