— Влизай! Влизай Вътре!
— Но мамо!
— Бързо!
Санди влезе в колата, Дона отиде бързо до багажника. Отвори го и се наведе над него. Извади и разопакова една газова горелка. Мушна я в задния си джоб. След това отвори кожения калъф и измъкна пушката на Джуд. Затвори капака на багажника. Дръпна затвора, на пушката и видя как един дълъг, заострен куршум влезе в цевта. Отпусна затвора и изтича към прозореца на Санди.
— Не отключвай вратите и не смъквай прозорците, докато се върна!
Момичето я погледна така, сякаш мислите й бяха в съвсем друга посока, но заключи вратата и започна да вдига прозореца.
Дона се затича към будката за билети.
Джуд се беше проснал по средата на стълбите и се държеше за една от пръчките на перилата, когато чу шума на счупено стъкло и викът на Лари. Започна да се качва по стълбата. Горе, над него, се появи бялото чудовище. То скочи. Джуд успя да стреля в упор, преди ноктите му да го одерат и изтръгнат пистолета. С вик на предсмъртна болка съществото се шмугна покрай Джуд. Слезе по стълбите, залитайки. Джуд се надвеси над парапета и видя как бледият му силует се затътри към кухнята.
Джуд бързо се изкачи до върха на стълбите. Там опипа с ръце пода около тялото на Рой и първия звяр. Откри фенера си. Включи го. На светлината видя мачетето на Лари. Изтича по коридора до спалнята на Маги. Светлината на фенера освети счупения прозорец над преобърнатия параван от папиемаше. След това фенерът освети обезглавено тяло. Джуд се наведе над него и осъзна, че това е само восъчната фигура на Том Багли, приятелят на Лари от детството.
Джуд изтича до прозореца и погледна надолу. На земята видя две проснати тела. Някаква жена беше застанала на колене до едното.
Дона.
— Жив ли е?
Дона вдигна лице нагоре.
— Джуд, добре ли си?
— Да — излъга той. — Лари жив ли е?
— Не знам.
— За бога, извикай помощ! Извикай лекар. Линейка.
— Слизаш ли вече?
— Ще проследя Звяра.
— Недей!
— Помогни на Лари.
Той се дръпна от прозореца, прекоси стаята и отиде до скрина. Мушна мачетето под колана си и дръпна най-горното чекмедже. Автоматичният колт на починалия съпруг на Маги беше точно там, където тя беше показала. Освободи празния пълнител. Измъкна от джоба си по-голяма пачка, с двадесет патрона, и я мушна в пистолета. Той щракна на място. Зареди го и изтича от стаята.
Прескочи телата в коридора и се втурна надолу по стълбите. Притича до кухнята. На светлината от фенера видя, че на пода има следи от кръв. Проследи кървавите ивици. Те стигаха до килера, минаваха през една отворена врата и се спускаха по стръмното стълбище към мазето.
Влажният въздух на мазето беше хладен и миришеше на пръст. Плъзна лъча на фенера из вътрешността и огледа купчината плетени кошове и рафтовете с прашни буркани със зимнина. Любопитството му го накара да изостави за малко кървавата диря и отиде до кошовете. Зад тях, точно както я беше описала в дневника си Лили Торн, откри дупката.
Върна се към тъмните петна кръв по пръстения под и видя, че се отклоняват наляво и свършват пред един изправен сандък, плътно прилепен към стената. Сандъкът бе заключен отвън. Звярът не можеше да се е скрил в него.
Джуд чу два далечни и слаби изстрела. За миг се притесни. После се сети, че може би Дона е стреляла с пушката, за да привлече внимание, да повика полицията и помогне на Лари.
Той насочи фенера към пръстения под, вдясно от сандъка. Мушна пистолета си в един от джобовете на предпазната жилетка. Напъха пръсти между сандъка и стената и го дръпна напред. С рязък стържещ звук сандъкът се отмести. От задната му страна висеше въжена дръжка. Тя беше почерняла от влажната кръв.
Там, където трябваше да има стена, Джуд откри отвора на тунел. Взе отново фенера и влезе в тунела.
Като осъзна, че Лари е мъртъв, Дона изтича към предната страна на къщата. С два изстрела разби ключалката на вратата, но въпреки това трябваше няколко пъти да блъсне с рамо здравото дърво, за да я отвори. Влезе в антрето и извика Джуд.
Отвътре не чу глас. Не чу никакъв звук. Отново извика Джуд, този път по-високо. Пак никакъв отговор.
Преметна пушката на рамо и извади от задния си джоб горелката. Отвъртя капачката. Обърна я наопаки и драсна грапавата й повърхност по края на горелката. В началото проблесна само искра. При втория опит горелката се запали със свистене и синьо-белият й пламък огря антрето и стълбището. Дона бавно започна да се качва по стълбите. Продължи да се изкачва, дори когато пламъкът освети двете тела на върха на стълбите. Рой лежеше по корем, а тилът му беше така разкъсан, че приличаше на кървава пихтия. Върху гърба му имаше някакво странно бяло същество. Когато видя обезглавения кочан на врата му, тя се задави. Обърна се и повърна.
След това продължи да се изкачва. Стигна до горния край на стълбището и прескочи телата. Тръгна надолу по коридора към спалнята на Маги, пристъпи в нея и извика „Джуд!“. Прекоси коридора към стаята на Лили и пак го извика. Отново никакъв отговор.
Върна се при стълбите. Въпреки че звярът лежеше мъртъв в краката й, усети паническо нежелание да тръгне по коридора и да провери другите стаи.
