Били ми каза. Видяхме се след лекциите ми и отидохме в „Дим Сим“. Той цял ден се беше влачил из града и здравата се беше наквасил. Били изобщо не може да пази тайна, а пък когато във вените му са се излели две бурета бира, изобщо не успява да си държи езика зад зъбите. Трябваше да се разтовари. Когато онази вечер влязох в „Мандарин“, той беше точно като дете, което умира да иде в тоалетната. Едва успя да ме изчака да седна и да си поръчам един „Дзин Дао“.
— Не издържам повече — каза той и насочи вилицата си към мен. — Никога няма да се сетиш какво разбрах преди малко…
Огледа се крадешком и ме осведоми със затворнически шепот, че бъдещата му снаха не само си пада по коката, ами е влязла и в списъка на братята Флин, на които ще помага да управляват империята си. Били не я харесва много — казва, че донякъде я уважава, задето е толкова безапелационно амбициозна. Само че не искал никой да прави Джейми на глупак, още по-малко пък бъдещата му съпруга. Сигурен бил, че Джейми не знае нищичко за намеренията й, затова щял просто да му каже. За свое учудване го разубедих — не защото ми пука за Ан Мари, а защото знам как се разпространяват слуховете в този град. Продавач на сладолед може да се превърне в наркобарон само за един следобед, затова казах на Били, че ще съсипе брат си и че е най-добре първо да се убеди, че е истина.
Шон се връща овладян и мрачен. Дръпва си няколко тлъсти линийки. Чакам със страх да продължи да ме притиска за Ан Мари. Не го прави. Посочва ми коката и сърцето ми подскача — празникът започва! Вадя една банкнота от чантата си, свивам я на съвършена тръбичка и смръквам. Носът ми е запушен, затова успявам чак на третия път, обаче веднага усещам гъдела.
— Ау! Страхотна стока.
— Чиста, нали?
— Да — казвам аз и доливам шампанско. — Никак не дразни.
Чукаме се. Той се изправя и приближава към скъпа на вид уредба. Наблюдавам го през цялото време, наблюдавам гъвкавите му дебнещи движения — изискани, но и заплашителни.
Пуска Нора Джоунс и отива веднага на „Чувствам се по същия начин“. Свалям изкуственото си кожено палто, сядам на мястото си и оставям музиката да ме залее. Позволявам на клепачите си да се затворят за момент, а когато отварям очи, забелязвам, че той оглежда тялото ми. Усещам гъдел там долу и страните ми пламват.
Добре, първо на първо — няма никакъв начин Шон Флин да ме привлича, нали така? Второ, няма съмнение, че той има едно от най-изкусителните лица, които съм виждала. И това не се дължи само на коката. Лицето му направо омагьосва. Мога да го наблюдавам с часове. Заради очите му е — огромни замислени тайнствени езера, които могат да пламнат от такъв копнеж, от такава силна страст и само след миг да се превърнат отново в празни пещери от тъкан и материя. В тези очи има и омраза, а когато Шон се напие, зениците му се превръщат в безумни и опасни връхчета на топлийка. Все пак докато седя съвсем близо до такава невероятно привлекателна физика, ме изпълва шеметна топлина — все едно пишкам в студено море.
— Просто ми е любопитно — казва той, прекалено съсредоточен върху малката купчинка прах пред нас. Пресява, подрежда, пресява и пак подрежда, след това ме поглежда. Усмихва се. — Кой ти прошепна това нещо за Ан Мари?
— Мамка му, не мога да си спомня! — Опитвам се да прикрия тревогата си зад зашеметена усмивка. — Важно ли е?
Полага огромно усилие да се усмихне мило и този път позволява на усмивката да се прокрадне и в очите му.
— Ни най-малко — отвръща и вдига длани, за да покаже, че разговорът е приключен. Малко прекалено нетърпеливо пресягам към бутилката и си сипвам останалото шампанско. За да компенсирам прибързаността и несръчността си, вдигам чаша:
— За прелестната Ан Мари.
— За прелестната Ан Мари — повтаря той. Процежда мехурчетата през зъбите си и просто си седи там и ме наблюдава.
Взираме се един в друг и помежду ни започва да пука сексуално напрежение. Не виждам Шон. Само чифт хищни очи и съвършено лице. В главата ми се разразява битка, един нравствен и дълбоко вкоренен инстинкт ме кара да се махна, но се измъчвам и от неподправено сексуално желание. Поемам си дълбоко въздух и усещам как очите му ме привличат към него. Той става, приближава се и сяда до мен.
Плъзвам поглед по лицето му, спирам на устните му. Влажни, плътни и пулсиращи от желание. Устните му. Това е толкова нередно. Не мога да се спра. Примъквам се по-близо и предавам устата си, обзета от пълно отчаяние.
Странна работа, човече. Май прекъснахме нещо. Шон е последният човек на земята, по когото би си паднала нашата Мили, обаче съм сигурен, че не си въобразявам. Двамата се държат адски странно. Засега ще оставя тая работа — ще почакам тя да си прочисти главата и после ще я попитам. Ще го измъкна от нея и честно ви казвам, не ми пука кои са братята му, обаче ако я е пипнал с пръст, ще го убия.
Събирам войските и ги повеждам.
