Паркът Сефи е пълен със студенти. Неясна смесица от вълнени шапки, южняшки акценти и флуоресцентни фойерверки. Въпреки че Били е боядисал косата си в ослепително русо, а двамата главорези на Шон, Кев и Мали, приличат на продавачи на списание „Биг Ишю“, аз съм адски горда, че съм излязла с приятелите си. Тази случка с Шон, на каквото и да се дължеше, избледня заедно с ефекта от коката. От време на време някой негов потаен поглед я измъква от подсъзнанието ми и аз потръпвам. Ние двамата не сме и никога не можем да бъдем заедно.
Натъкваме се на Лиъм и на съпругата му близо до щанда за хотдог. Синът им Тони се взира с безмълвно удивление в зрелищния порой от светлини на небето. Лиъм поздравява Джейми и Били с голяма прегръдка, а Шон просто потупва по рамото. Кев и Мали се мотаят отзад спечени и нервни — Лиъм винаги въздейства така на пичовете.
— Нали познаваш Джаки? — пита ме Лиъм, обгръща раменете ми с ръка и ме насочва към нея.
Разменяме си стеснителни усмивки и аз усещам как в гърлото ми засяда виновна бучка. Откакто срещнах Лиъм онази вечер в „Ливинг Рум“, често мисля за него. Глупави и безвредни фантазии, които всъщност нямат нищо общо със секс. Двамата просто се разхождаме по дока. Разговаряме. Флиртуваме. Опознаваме се.
— Здравей, как е при теб?
— Никак не е зле, мила, а при теб? — отговаря тя. — Завърши ли вече университета?
— Не — отвръщам тъжно, — последна година съм.
Когато погледнеш Джаки, веднага се сещаш за сучещи бебета, за увиснали гърди и за домашно приготвени вечери. Тя има меки и благи черти, а поведението й е непресторено състрадателно и асексуално. Искаш да я целуваш, не да я чукаш. Тя обаче не е позволила на майчинството да я подведе. Грижи се за фигурата си с безмилостна аеробика и с всякакви упражнения, а по поддържаната й с „Клиник“ кожа няма нито една бръчка или петънце. Освен това умее да извлича най-доброто от своя сърдечен и окаян съпруг. Сигурно ще се развесели, ако разбере, че съм си мислила за него.
За кратко време нощното небе си отдъхва и Тони се оживява, повдига се на пръсти и ме обсипва с дъжд от юмручни удари, които попадат съвсем близо до корема ми.
— Ей, я престани — скастря го Лиъм и го дръпва от мен. — Помниш ли какво си говорихме за това? Че за всичко си има време и място?
Усмихвам се. Тони издава напред брадичка и скръства ръце. Разрошвам косата му.
— Имаш страхотен ляв, Тони — казвам и очите ми срещат тези на Лиъм. Той задържа погледа ми за момент и аз се питам дали наистина ми харесва, или съм пияна и съм се поразмекнала. Юмрукът на Тони прекъсва магията, когато той се размърдва край мен, прикляква и пъргаво се извърта. Лиъм отчаяно поклаща глава.
— О‘Мали е ей там с новото си момче — казва той. — Голяма работа. Как се казваше? Хорнби. Сигурно си чела в „Ехо“ миналата седмица.
Сърцето ми леко се свива. Цялата тази работа с бокса вече не ме интересува толкова. Отначало ми харесваше, когато О‘Мали имаше зала на Гранби Стрийт. Тогава бяхме само десетина души, предимно приятели на Джейми и на Шон. След това той се премести в по-голяма зала в центъра на града и сложи огледала, различни уреди и сауна и мястото бързо се превърна в свърталище на бодигардове, на фалшиви гангстери и на шунди с мъжка физика. На Гранби бях единственото момиче, което означава, че трябваше да тренирам със спаринг-партньори момчета. Обичаха ме и ме глезеха. Обаче жените са злобни и безмилостни — те изобщо не обръщат внимание на отбраната или на работата с краката. Стъпят ли на ринга, интересува ги само да размажат носа на противника си по възможно най-бързия начин.
Войнствена поредица от гърмежи и трещене известява началото на основното представление за вечерта. Всички глави се обръщат към небето и нощта започва да пулсира в хиляди различни цветове. Следва взрив от аплодисменти и от пиянски възгласи. Студентите се хилят и крещят, прегръщат се и се усмихват като малоумни. Аз се затварям в себе си и навеждам глава силно назад, за да изпия и последните капки от кутийката си с бира. Пускам я на земята почти незабелязано и си паля цигара. Джейми бързо се появява с още една кутийка студена бира.
— Два пъти за един ден, а? — Казва той и дръпва металния пръстен на капака.
— А?
— Тъкмо видях твоя старец ей там, на опашката за напитки. С някакво момиче. Ето го!
