Цикълът на въртене приключва и в кухнята настава тишина. Ниското бръмчене на телевизора не е достатъчно, за да заглуши дърдоренето на Джейми. Господин Кийли се смръщва срещу него.
— Извинявай — казва той и снишава глас до почти недоловим шепот. — Не исках да викам. Просто съм ядосан на Били. Това е.
Отвън се чува клаксонът и аз прегръщам прощално господин Кийли, като се старая настойчивите ми молби за пиянската ни вечер другата седмица да бъдат чути в кухнята. Той ме притиска силно към себе си и ме пуска с разкаяна усмивка. Поглеждам настойчиво към Джейми. От лицето му струи вина. Изръмжавам засегнато и се запътвам към вратата.
Твърде късно.
Ан Мари нахълтва във всекидневната, облечена с бял халат. На бърз каданс по лицето й се изписват шок, смайване и гняв. Мята гневен поглед на Джейми, после на мен и после пак на Джейми. Аз й се усмихвам враждебно. Тя сковано сяда на един диван, без да изпуска Джейми от поглед, здраво стиснала устни. На същия диван, на който двамата с Джейми сме седели гушнати не една вечер, гледали сме видео, пили сме вино от водни чаши, разговаряли сме за това колко невъзможна е моногамията, разказвали сме си спомени, смели сме се, свивали сме си цигари и сме се опитвали да удължим нощта вечно. Никога не съм се изправяла лице в лице с Ан Мари в дома на семейство Кийли. Винаги съм смятала, че това ужасно ще ме потисне. Само че не става така. Не и с мен. Ако някой е наранен, това е тя. А и не е толкова красива, колкото я помня. Без грим и без блясъка на новата си прическа всъщност е гола вода. Парцал.
Госпожа Кийли се появява с шивашки сантиметър в ръка и с широка усмивка на майчинското си лице.
— Здравей, Мили, скъпа. Значи наистина съм чула твоя глас. Смятах, че ми се причува.
— Здравей — казвам аз и я целувам по бузата. — Минахме само да вземем Били, обаче той вече е тръгнал.
— Той не ни каза нищо, нали, Антъни? Просто влетя, видя, че сме улисани в приготовления за сватбата, и изчезна! Искаш ли да ти сипя нещо за пиене?
— Вече й предложих — обажда се господин Кийли. — Отвън ги чака такси, най-добре да тръгват, а?
— Да, хайде, Джейми — подръпвам го аз за ръкава. — Лишаваш ме от ценно време за пиене.
Ан Мари го гледа втренчено, неспособна да проумее какво точно става тук. Адски ми е гот. Той се освобождава от хватката ми и се навежда да я целуне. Тя се отдръпва от него.
— Защо не останеш тук тази вечер? — меко казва той. — Няма да се бавя. Почакай ме.
— Не се тревожи за нея, синко. Ще гледаме „Ларго“, след като й взема мерките, нали, миличка? Хайде, палавници, изчезвайте. Да ви няма!
Ан Мари се насилва да се усмихне на госпожа Кийли, след това намръщено поглежда Джейми.
— Приятно прекарване на мъжкото парти, Джейми — изсъсква тя.
— Благодаря — весело се обаждам аз.
Прегръщам за довиждане господин и госпожа Кийли и лепвам целувка на бузата на Ан Мари. Тя е твърде сащисана, за да успее да ме възпре.
Госпожа Кийли се усмихва мило и неподозиращо на двете ни, обаче съпругът й е схванал.
— Приятно прекарване — казва той и се подсмихва под мустак. — Човек е млад само веднъж!
О, господин Кийли, само да знаеше колко щастлива ме направи току-що.
Навън хлапетата вече са се пръснали в нощта, обаче огънят във варела продължава да бумти. Връщаме се в таксито рамо до рамо, смълчани, след това точно преди да отвори вратата, Джейми обгръща раменете ми с ръка и ме завърта към себе си.
— Виж, за преди малко…
— Забрави.
— Не, миличка, нека да се разберем, преди да тръгнем към града.
— Няма за какво да се разбираме. Добре съм. Наистина.
Шон тропа по стъклото с кокалчетата на пръстите си, залепил мобилния телефон на ухото си.
— Дай да забравим за случилото се, Джейми. Достатъчно дълго ги накарахме да ни чакат.
— Да си гледат работата. Невежи тъпаци. Да свирят така толкова късно нощем! — Той прави жест към Шон. Зад него Кев и Мали махат с ръце и правят драматични гримаси. — Извинявай, задето ти повиших тон вътре. Наистина съжалявам. Особено пред стария. Обаче човек не трябва да е гений, за да проумее какво става, нали? Опитай да се поставиш на нейно място, Мили. По отношение на мен и теб. Трудно й е да го проумее, нали? Тя не гледа на теб като на мое приятелче. Възприема те като зашеметяваща жена, с която съм предпочел да прекарам нощта вместо с нея. Освен това я излъгах. А това ме прави негодник в очите й, не е ли така?
