— Явно не си запознат особено с кавалерията, а, магьоснико? През лятото конници не се изпращат в подобна местност, не и без прикритие. И когато има голям шанс врагът да се е укрепил от другата страна и с наострени уши да очаква приближаването ти. Риус беше прострелян в бедрото далеч преди да сме достигнали твърда земя. Аз бях уцелен в рамото, а друга стрела уби коня ми. Аз паднах, а Риус препусна напред. Беше същинско клане. Трябва да имаше поне двеста или триста пехотинци и стрелци. Ако те не изчакваха нас, значи някой бе разположил войските си изключително неумело. Дори и ранен, Риус се бил като вълк. Ларис ми каза как копиеносец убил коня на херцога и докато той бил притиснат под трупа на животното, враговете се нахвърлили отгоре му с брадви преди… Преди аз да успея да се добера до него.
По бузата на капитана се спусна сълза, заплела се в брадата му.
— Когато го намерих, животът вече изтичаше от него. Отнесохме го, но нямаше нищо, което можехме да сторим.
Последваха още сълзи, но Тарин не изглеждаше да ги забелязва. Нещо нашепваше на Аркониел, че капитанът е свикнал с риданията.
— Риус почувства, че Билайри идва да го отнесе. Той ме придърпа към себе си и заговори тихо, така че само аз да го чуя. Последните му думи в този живот бяха: „На всяка цена пази детето ми. Тобин трябва да управлява Скала.“
Дъхът на Аркониел секна.
— Казал ти е това?
Тарин го погледна в очите и задържа погледа му.
— Тогава си помислих, че смъртта е размътила мислите му. Но сега, когато виждам лицето ти, мисля, че съм на път да си променя мнението. Знаеш ли какво е имал предвид?
Преди да тръгне, Айя го бе посъветвала да се доверява на инстинктите си. Те винаги му бяха казвали да се доверява на Тарин. И въпреки това Аркониел се чувстваше като човек, канещ се да скочи от висока скала, под която се виждат само облаци. Тайната излагаше на опасност всеки, който я узнаеше.
— Да. Айя и аз работехме над това от момента, в който Тобин се роди. Но трябва да ми кажеш откровено — можеш ли да продължиш да служиш на Тобин, знаейки не повече от това, което знаеш сега?
— Да. Само…
Аркониел изучаваше измъченото му лице. Мъжът се мъчеше да намери думи.
— Чудиш се защо Риус не ти е казал повече… преди?
Тарин кимна, стиснал устни.
— Защото не е могъл — меко каза магьосникът. — Риус никога не се е съмнявал във верността ти, знай това. Някой ден ще мога да ти обясня всичко и тогава ще разбереш. Но никога не се съмнявай за неговата вяра в теб. Той е доказал това с последния си дъх, Тарин. Това, което ти е предал, беше най-съкровената тайна в живота му. Сега Тобин се нуждае от защита, а по-късно ще се нуждае от съюзници. Колко войници бихме могли да призовем днес, ако станеше нужда?
Тарин потри брадичка.
— Тобин още няма дванадесет, Аркониел. Прекалено млад, за да командва, прекалено млад дори да привлече следовници, освен ако не разполага с подкрепата на могъщ лорд. — Той посочи към крепостта. — Нианис и Солари са добри люде, ала Риус беше военачалникът, който водеше. Ако Тобин беше на шестнадесет или седемнадесет — или дори на петнадесет — нещата щяха да бъдат различни. Но сега единственият негов близък роднина с власт е кралят. И все пак…
— Да?
— Между нас да си остане, сред благородниците има и такива, които не биха стояли безучастно, ако някоя наследница на кралския род на Скала бъдеше заплашена, а също и такива, които помнят кой беше бащата на Тобин.
— Знаеш ли кои са те? На кого може да се довери Тобин?
— Като се има предвид какво представлява кралският двор днес, малцина са онези, на които бих поверил живота си. Но пък съм прекарал живота си край херцога и умея да определям как духа вятърът.
— Тук Тобин ще се нуждае от напътствията ти. Ами войниците, лоялни на Риус?
— Обикновените хора са привързани към земята, която обработват. Служат на онзи, който притежава въпросните земи. Докато Тобин не порасне, предполагам, че това ще бъде някой избраник на краля. — Той поклати глава. — Боя се, че много неща могат да се променят през това време. Несъмнено Ериус ще постави свои регенти и управители за имотите.
— За детето вече много неща се промениха — промърмори Аркониел. — Поне има късмет да разполага с лоялен човек като теб.
Тарин го потупа по рамото и се изправи.
— Някои служат за слава или от лоялност, някои за пари — каза мрачно капитанът. — Аз служех на Риус от обич. И на Тобин също.
— Обич. — Аркониел повдигна глава, привлечен от нещо в тона му. — Никога не съм те питал преди. Ти имаш имение някъде. Имаш ли семейство?
— Не.
Преди магьосникът да е успял да прочете лицето му, Тарин се обърна и пое към крепостта.
— Това добър човек — прошепна Лел. Гласът й се примеси с шумоленето на водата под нозете му.
— Зная — отвърна Аркониел, почувствал се успокоен от безтелесното й присъствие. — Знаеш за лорд Риус.
— Братът ми каза.
— Какво да правя, Лел? Кралят го иска в Еро.
— Дръж Ки край него.
Аркониел се засмя горчиво.
— Това ли е всичко? Радвам се да го чуя. Лел?
Но тя вече си беше отишла.
