Върви тогава високо нагоре, преди да се пукне торбичката. Да научиш източника. Да разбереш тайната. Падни след това — далечна, млъкнала най-после и знаеща — долу във Вечната дълбина, знаеща. След като си докоснала. Разбрала източника, живота. Завърналият се глас? Няма значение. Да разбереш по време на последната си песен.
Сега се напълни с въздух. Болката като зъбати светкавици в тялото. Да се отвориш. Извикай, млада от гласа му:
— Не отивай. Не отивай сега. Остани. Рей се и пей.
И това изпей в бурята и падането, съчетавай, докато поемаш въздух. Нараства, болката е като огън. Да вървиш. Да вървиш. Високо. Да чувстваш, да отвръщаш с песен, да усещаш…
Издигаш се бавно. Отиваш. Издигаш се. Здравей, здравей. Отиваш. Довиждане, довиждане.
Докосваш структурата на облака. Меко-твърдо. Топло-студено. Издигаш се, тук има топъл въздушен поток, влез в него.
Така е по-лесно. Изкачваш се по-бързо, фонтан от топлина. Пътуваш, издигаш се. По-високо. През облаците. Нагоре.
Силно пращене, носени от вятъра облаци, скитници, хранопад. По-високо…
Извисяваш се, разширяваш се. Пареща болка, скърцане на торбичката. По-бързо. Блъскат те, завърташ се.
Заглушаване на песента, облаци, ветрове, пращене. Гласовете — слаби, все по-слаби. Там надолу, поръсена с искри, нашарена от облаци, блъскана от вятъра, пометена от падането, малка — млада от неговия глас, заслушана. Заслушана.
По-високо…
Отвръща с песен този глас. Говори за издигането и реенето. За извисяването. Долу — млада от неговия глас, заслушана…
Издигаща се…
… в горещината, в непрекъснатия хранопад.
— Глас, тук, глас, тук — пееща от неговия глас на певците там.
Да върви надолу към песента? Чува ли някъде някакъв глас? Отгоре?
По-високо…
Пееща вече по-тихо с увеличаването на топлината. Посягаш, посягаш… Разширяваш се, поскръцваш. Болка, пареща и пълзяща.
Горещо е — всичко…
Туп, туп, туп, туп, туп. Следва я пулсът на Вечната дълбина. В хармония — и пулсът на гласа му. Бавен, твърд. Зовящ. Надолу, на този глас изпращаш песен…
— Глас, насам… Не отговаря. Пак…
— Завърнал се глас? Скоро ще се пръсна, тази торбичка, този глас. Отвърни ми с песен.
Не отговаря. По-високо. По-високо. Толкова високо — никога. Отдолу всички облаци. Вечна облачност. Приглушени са песните на младата от този глас. Твърде далече…
Мъничко нагоре. Нещо, нещо… Пеещ странен глас, странна песен, никога нечуван глас…
Не разбираш.
По-високо. По-горещо…
— Глас, тук…
