След обяда смътно обезпокоеният Рик влезе в контролния център. Глождеше го, че е стъпкал любимата идея на другия. Десет минути покаяние, реши той, са достатъчни да успокоят съвестта му и би могъл да провери собствената си апаратура, докато е там.
Когато влезе в светлата, прохладна камера, видя Мортън, който леко танцуваше в такт с тайнствени звуци, излизащи от един от мониторите му.
— Рик! — възкликна той, щом го зърна. — Чуй какво хванах!
— Чувам.
Тоновете на предсмъртната песен на създанието излизаха от говорителя.
— Звучи така, сякаш едно от тях се е издигнало на необикновена височина. Представях си ги на по-ниско рав…
— Това е от атмосферата — прекъсна го Рик. — Няма нищо по-надолу. Започваш да откачаш на тази тема.
Искаше му се веднага да си прехапе езика, но не можа да се въздържи и да не каже какво мисли.
— Никога не сме хващали нищо от атмосферата на такава честота.
— Знаеш ли какво става с художниците, които се влюбват в моделите си? Свършват зле. Същото се отнася и за учените.
— Слушай, слушай. Някой произвежда тези звуци. И после това прекъсва внезапно, като че ли…
— Добре, различно е. Но просто не мисля, че нещо би могло да го прекъсне в тази супа.
— Един ден ще разговарям с тях — упорстваше Мортън.
Рик поклати глава, след това се насили пак да заговори.
— Пусни го още веднъж — предложи той.
Мортън натисна едно копче и след кратка пауза бръмченето, тананикането и подсвиркването започнаха отново.
— Мислих за това, което каза преди малко — отбеляза Мортън, — за комуникацията…
— Така ли?
— Ти попита какво ли бихме могли да си кажем един на друг.
— Точно така. Ако ги има.
Звуците се издигаха на все по-голяма височина. Рик започна да се смущава. Възможно ли би било…?
— Те като че ли нямат думи за всички конкретни неща, които изпълват живота ни — заяви Мортън, — даже много от абстрактните ни понятия се базират на човешката анатомия и физиология. Нашата поезия за долината и планината, за реката и полето, за деня и нощта със слънце и звезди тук не би свършила работа.
Рик кимна. „Ако съществуват — чудеше се той, — какво ли биха могли да имат, което бихме искали и ние?“
— Може би само музиката и математиката, най-абстрактното ни изкуство и наука, биха могли да служат за допирни точки — продължи Мортън. — Освен тях би трябвало да бъде създаден и някакъв метаезик.
— Записът на песните им би могъл да има някаква търговска стойност — каза замислено Рик.
