— Той ми е приятел — заявих аз решително, изненадана от рязката смяна на темата. — Това е всичко.
Тя цъкна с език.
— Ти си свикнала да флиртуваш с всяко момче, което ти попадне.
— Хей! — възмутих се аз. — Не съм чак толкова лоша.
— Добре де… може би не си. Само че напоследък май не се интересуваш от мъже.
Интересувах се от мъже… или по-точно само от един мъж.
— Мейсън наистина е готин — продължи Лиса. — И е луд по теб.
— Така е — съгласих се. Замислих се за Мейсън, за онзи кратък момент, когато си помислих, че е секси. Беше пред класната стая, преди Стан ме изгони от часа. Освен това Мейсън наистина беше забавен и двамата се разбирахме чудесно. Никак не беше за изхвърляне и от него би излязло страхотно гадже.
— Вие двамата си приличате. Все правите това, което не бива.
Засмях се. И това беше вярно. Спомних си настървеността на Мейсън да изтреби всички стригои на този свят. Аз може би все още не бях готова за това, въпреки избухването ми в колата на връщане от къщата на фамилията Бадика, но донякъде споделям безразсъдството му. Може би е време да му дам шанс, помислих си аз. Беше забавно да флиртувам с него, пък и бе изминало доста време, откакто се бях целувала с някого. Дмитрий караше сърцето ми да се свива… но, не, между нас нямаше нищо.
Лиса ме наблюдаваше преценяващо, сякаш знаеше какво си мисля — е, като оставим настрани всичко онова за Дмитрий.
— Чух Мередит да казва, че си голяма идиотка, след като не се хващаш с него. Добави още, че това било, защото си въобразяваш, че си прекалено добра за него.
— Какво! Това не е вярно.
— Почакай де, не съм го казала аз. Както и да е, тя заяви, че смятала да го свали.
— Мейсън и Мередит? — подсмихнах се аз. — Това ще е пълна катастрофа. Те нямат нищо общо.
Може и да беше дребнаво, но бях свикнала да си мисля, че Мейсън е луд по мен. Внезапно ме подразни мисълта, че някоя друга може да ми го отнеме.
— Ти го имаш за твоя собственост — пошегува се Лиса, отново отгатнала мислите ми. Никак не е за чудене, че самата тя толкова се дразни, когато чета нейните.
— Само донякъде.
Тя се засмя.
— Роуз, дори и да не е с Мейсън, ти наистина трябва отново да започнеш да излизаш на срещи. Има толкова много момчета, готови на убийство, за да бъдат с теб… при това момчета, които действително си ги бива.
Що се отнасяше до мъжете, изборът ми невинаги е бил от най-сполучливите. В мен отново се надигна желанието да споделя тревогите си с нея. Толкова отдавна се колебаех дали да й кажа за Дмитрий, още повече че тази тайна ме изгаряше отвътре. Докато седях сега с нея, си припомних, че тя е най-добрата ми приятелка. Можех да й кажа всичко и тя нямаше да ме съди. Но също както преди малко отново пропуснах възможността да й кажа какво ме измъчваше.
Лиса погледна часовника и скочи внезапно от леглото.
— Закъснявам! Имам среща с Кристиан!
Изпълни я радост, подсилена от малка доза нервно очакване. Любов. Как можеш да я спреш? Преглътнах ревността си, която започна да надига грозната си глава. За пореден път Кристиан ми я отнемаше. Явно тази вечер не ми бе писано да разтоваря поне част от душевното си бреме.
Двете с Лиса напуснахме спалното помещение и тя се затича напред, като преди това ми обеща да се видим на следващия ден. Аз се отправих обратно към нашите спални. Щом влязох в стаята си, първата ми грижа бе да отида до огледалото. Изстенах, като видях лицето си. Увлечена в разговора с Лиса, почти бях забравила за целия инцидент с майка ми. Взрях се по-отблизо. Може би беше твърде самоуверено, но знаех, че изглеждам добре. Носех сутиен размер С и имах тяло, желано от много момчета в едно училище, в което повечето момичета бяха кльощави като супермодели. И както вече отбелязах, лицето ми също си го биваше. Обикновено се класирах с оценка девет от десет възможни, а когато се нагласях, и десетката не ми мърдаше.
Но днес? Да. Днес на практика бях под нулата. Няма що, добре се бях разкрасила за предстоящата ски ваканция.
— Мама ме наби — осведомих отражението си, а то ме изгледа със съчувствие.
С въздишка реших, че е най-добре да си легна. И без това тази вечер не ми се правеше нищо, а може би малко повече сън щеше да ускори излекуването ми. Поех надолу по коридора към банята, където измих лицето си и разресах косата си. Като се върнах в стаята си, се пъхнах в любимата си пижама и допирът на мекия вълнен плат малко ме поободри.
Тъкмо стягах раницата си за следващия ден, когато през връзката ми с Лиса ме заля вълна от емоции. Свари ме неподготвена и не ми остави шанс да се противопоставя. Все едно че ме повали ураганен вятър и аз изведнъж престанах да гледам в раницата. Бях „вътре“ в Лиса и пряко присъствах в нейния свят.
И тогава нещата станаха доста смущаващи.
Защото Лиса беше с Кристиан.
И двамата бяха много… разгорещени.
Кристиан я целуваше. И, о, това се казваше целувка! Не си губеше времето. Беше от онези целувки, които малките деца не бива да виждат. По дяволите, беше от онези целувки, които никой не биваше да вижда, още по-малко да го преживява чрез телепатична връзка.
