Както вече отбелязах преди, силната емоция в душата на Лиса предизвикваше този феномен — проникването в главата й. Но винаги, винаги досега беше вследствие на отрицателна емоция. Или беше разстроена, или разгневена, или най-малкото депресирана. И тогава всички тези чувства достигаха до мен. Но този път? Тя не беше разстроена. Беше щастлива. Много, много щастлива. О, Боже. Трябваше да се измъкна от всичко това. Лиса и Кристиан се бяха усамотили на тавана над параклиса на Академията или, както обичах да го наричам, тяхното любовно гнездо. Мястото беше убежище за двамата, където в началото ходеха поотделно, когато никой от тях нямаше настроение да общува с останалите и искаше да избяга от света. Накрая решиха да стане общото им скривалище, а едното доведе до другото. Но не подозирах, че след като вече открито демонстрираха връзката си, все още прекарват толкова време там. Може би го правеха по навик, заради доброто старо време.
По всичко си личеше, че празнуваха нещо. Малки благоуханни свещи бяха пръснати навсякъде в това мръсно старо свърталище и изпълваха въздуха с аромата на люляк. Лично аз щях да се чувствам леко изнервена при всичките тези свещи, горящи в толкова тясно пространство, при това претъпкано с леснозапалими кашони и хартии. Но Кристиан навярно смяташе, че би могъл да контролира пламъците, ако евентуално избухне пожар.
Те най-сетне прекъснаха тази влудяващо дълга целувка и се отдръпнаха леко един от друг, за да се погледнат. Лежаха на пода, но под тях имаше застлани няколко одеяла.
Лицето на Кристиан беше открито и нежно, докато съзерцаваше Лиса. Бледосините му очи преливаха от чувства. По начин, съвсем различен от начина, по който ме гледаше Мейсън. В погледа му се четеше обожание, но изражението в очите на Мейсън напомняше на онова, което добиваше човек, когато влезе в църква и падне на колене в пристъп на страхопочитание и преклонение пред нещо, което всъщност не разбира докрай. Кристиан несъмнено боготвореше Лиса по свой начин, но в очите му искреше блясъкът на познанието — чувство, което и двамата споделяха, като се разбираха толкова идеално, че не се нуждаеха от думи, за да го изразят.
— Мислиш ли, че ще отидем в ада заради това? — попита Лиса.
Той се пресегна и докосна лицето й, а пръстите му се плъзнаха по бузата й, шията и надолу до деколтето на копринената й блуза. Тя задиша тежко от това докосване, което, макар да беше съвсем леко и нежно, пробуди в нея силна страст.
— Заради това ли? — Пръстите му си играеха с крайчеца на блузата, сетне се плъзнаха леко под плата.
— Не — засмя се тя. — А заради това. — Посочи с ръка наоколо. — Това е църква. Не бива да правим такива работи, хм, точно тук, горе.
— Не е вярно — възрази й Кристиан. Притегли я нежно да легне по гръб и се наведе над нея. — Църквата е на долния етаж. А това тук е само един склад. Бог няма да има нищо против.
— Та ти дори не вярваш в Бог — смъмри го тя. Ръцете й се спуснаха надолу по гърдите му. Движенията й бяха също тъй леки и предизвикателни, като неговите, и явно събуждаха същия силен отклик у него.
Той въздъхна щастливо, когато пръстите й проникнаха под ризата му и стигнаха до корема му.
— Майтапя се.
— В момента си готов да кажеш всичко — упрекна го тя. Пръстите й докоснаха края на ризата му и я свлякоха от раменете му. Той се измести, така че да може да я съблече докрай, след което се отпусна отново до нея, само че сега гол до кръста.
— Имаш право — съгласи се той. После внимателно откопча едно от копчетата на блузата й. Само едно. След това отново се приведе надолу и устните му се впиха жадно в нейните. Отдръпна се, колкото да си поеме въздух, а сетне продължи, все едно че нищо не се бе случило: — Кажи ми какво искаш да чуеш и ще ти го кажа. — Откопча още едно от копчетата й.
— В момента не се нуждая от думи — засмя се тя. Още едно копче бе разкопчано. — Можеш да ми кажеш каквото искаш… стига да е приятно, стига да е вярно.
— Искаш истината, хм, така ли? Никой не иска да чува истината. Истината никога не е секси. Но ти… — Дойде редът и на последното копче и тогава той разтвори блузата. — Ти си прекалено дяволски секси, за да си истинска.
Думите му бяха произнесени със свойствената му заядлива интонация — негова запазена марка, — но очите му излъчваха съвсем различно послание. Наблюдавах сцената през очите на Лиса, но можех да си представя какво виждаше той в момента. Гладката й бяла кожа. Тънката й талия, изящно изваяните й бедра. Сутиена от бяла дантела. А посредством нейните усещания знаех, че дантелата я дразни, но тя не обръщаше внимание.
Лицето на Кристиан излъчваше едновременно безкрайна нежност и желание. Все едно бях вътре в Лиса, аз усетих как сърцето й се разтуптя, а дишането й се ускори. Емоции, подобни на разтърсващите Кристиан, засенчиха останалите й мисли. А той се измести надолу и легна върху нея. Телата им се притиснаха. Устата му отново затърси алчно нейната и когато устните и езиците им се преплетоха, аз окончателно се убедих, че трябва да се махна оттам.
