Защото сега вече разбрах. Разбрах защо Лиса се бе облякла така и защо тяхното любовно гнездо беше осветено от толкова много свещи като витрина на магазин на „Янки Кендълс“4. Това беше. Моментът. След цял месец срещи най-после щяха да се любят. Знаех, че Лиса беше правила секс с предишното си гадже. Не бях запозната с миналото на Кристиан, но не вярвах много момичета да са паднали в плен на дразнещия му чар.
Но от емоциите, бушуващи в Лиса, разбрах, че миналото няма никакво значение. Не и в този миг. В този миг бяха само те двамата и единственото, което имаше значение, бяха взаимните им чувства. Животът на Лиса бе изпълнен с много повече тревоги от всеки друг на нейните години, но в момента бе абсолютно сигурна в това, което правеше. Това бе всичко, което искаше. Това, което искаше толкова отдавна. Да му се отдаде докрай.
А аз нямах право да бъда свидетел на най-съкровения им миг.
Кого се опитвах да излъжа? Не желаех да им бъда свидетел. Никога не ми е доставяло удоволствие да гледам как го правят другите хора, а определено не исках да преживея секс сцена с Кристиан. Все едно виртуално ми отнемаше девствеността.
Но, за Бога, Лиса никак не ми помагаше да изляза от главата й. Нямаше желание да се дистанцира от чувствата и преживявания си. И колкото повече те се засилваха, толкова по-силно ме държаха в плен. Опитах се аз да се дистанцирам от нея. Фокусирах цялата си енергия върху това, да се върна обратно в себе си, концентрирайки се докрай.
Още дрехи изчезнаха…
Хайде, хайде, строго си заповядах аз.
Появи се презерватив… брей.
Ти си самостоятелна личност, Роуз. Върни се в собствената си глава.
Крайниците им се преплетоха, телата им затанцуваха в общ ритъм… Кучи син…
Изскубнах се от нея и се върнах в себе си. Отново се озовах в стаята си, но вече напълно бях изгубила интерес към приготвянето на раницата. Целият ми свят се бе изкривил. Чувствах се странно, като насилена — вече не бях сигурна дали съм Роуз, или Лиса. Освен това отново изпитвах възмущение към Кристиан. Със сигурност не исках да правя секс с Лиса, но у мен се бе загнездила онзи болка, онова объркано чувство, че вече не съм центърът на нейния свят.
Оставих раницата си недокосната, хвърлих се в леглото, обвих тялото си с ръце и се свих на кълбо, опитвайки се да потуша болката в гърдите си.
Заспах много бързо и се събудих доста рано. Обикновено трябваше да ме измъкват с много зор от леглото, за да отида на тренировката с Дмитрий, но днес се изсулих достатъчно рано, за да го изпреваря в гимнастическия салон. И докато го чаках отвън, видях Мейсън да крачи към една от сградите, в които имаше класни стаи.
— Хей — провикнах се, — откога си започнал да ставаш толкова рано?
— Откакто ми се налага да се явявам повторно на изпитите по математика — отвърна той и се насочи към мен. Удостои ме с една от закачливите си усмивки. — Но може би си струва да пропусна днешния час, за да бъда с теб.
Засмях се, като си спомних разговора ми с Лиса. Да, определено бих могла да направя и много по-лоши неща от това, да пофлиртувам с Мейсън и да започна нещо с него.
— Не. Може да си имаш неприятности и тогава няма да имам с кого да се състезавам по ски пистите.
Той завъртя очи, все още усмихнат.
— Аз съм този, който ще ти натрие носа, забрави ли?
— Готов ли си да се обзаложиш на нещо? Или още те е страх?
— Внимавай какво говориш — предупреди ме той, — че може да върна подаръка, който съм ти приготвил за Коледа.
— Ти си ми взел подарък? — Не го очаквах.
— Да. Но ако продължаваш да се заяждаш, мога да го дам на някой друг.
— На Мередит например? — подкачих го.
— Тя не може да се сравнява с теб и ти много добре го знаеш.
— Дори и с насинено око? — попитах и свих устни в гримаса.
— Дори и да си с две насинени очи.
Погледът, който ми хвърли, не беше предизвикателен, нито многозначителен. Беше просто приятен. Приятен, приятелски и заинтересован. Сякаш наистина му пукаше за мен. След целия стрес, който ми се бе насъбрал напоследък, реших, че ми харесва някой да бъде загрижен за мен. А и в момента, когато започвах да се чувствам пренебрегната от Лиса, осъзнах, че ми допада да си имам някой, който ми обръща толкова внимание.
— Какво ще правиш на Коледа? — попитах го.
Той сви рамене.
— Нищо. Майка ми смяташе да дойде, но се отказа в последната минута… нали знаеш, след всичко онова, което се случи.
Майката на Мейсън не беше пазител. Тя беше дампир, която бе избрала да бъде домакиня и да си има деца. В резултат на това той я виждаше доста рядко. Каква ирония, казах си аз, че моята майка беше тук, но със същия успех можеше да е и някъде другаде.
— Искаш ли да си с мен? — предложих му импулсивно. — Аз ще бъда с Лиса, Кристиан и леля му. Ще бъде забавно.
— Наистина ли?
— Много забавно.
— Не те питах за това.
Усмихнах се.
— Зная. Просто ела, става ли?
Той ме удостои с един от галантните поклони, които толкова обичаше.
— Абсолютно.
