— Роуз — заговори тя многозначително. Трудно е да се правиш на глупачка, когато най-добрата ти приятелка знае, че можеш да четеш мислите й. Така че отлично знаех за какво става дума. — Държа се гадно с Таша.
— Не беше чак толкова гадно.
— Беше груба! — възкликна тя и отстъпи, за да направи път на група деца морои със скиорски екипи, следвани от един морой, инструктор по ски, с доста изморен вид.
Сложих ръце на кръста.
— Виж какво, просто днес съм в кисело настроение, ясно ли е? Не си доспах. И освен това аз не съм като теб. Не съм длъжна през пялото време да бъда учтива.
Както често се случваше напоследък, не можах да повярвам на това, което току-що казах. Кристиан смръщи лице и малко оставаше да ми се сопне, но за щастие тъкмо в този миг Мейсън се приближи към нас. Глезенът му не бе гипсиран или нещо подобно, но леко понакуцваше.
— Здрасти, скокливко — поздравих го аз и плъзнах длан в неговата.
Кристиан забрави за гнева си към мен и се обърна към Мейсън:
— Вярно ли е, че след всичките си самоубийствени спускания най-сетне си получи заслуженото?
Но очите на Мейсън оставаха приковани само в мен.
— А вярно ли е, че ти снощи си се занасяла с Ейдриън Ивашков?
— Аз… какво?
— Чух, че вие двамата сте пиянствали снощи.
Озърнах се озадачено към Лиса и Кристиан и накрая отново към Мейсън.
— Не, разбира се, че не! Та аз едва го познавам.
— Но го познаваш все пак — настоя той.
— Съвсем слабо.
— Той има лоша репутация — предупреди ме Лиса.
— Да — подкрепи я Кристиан. — Доста момичета са минали през ръцете му.
Не можах да повярвам, че всичко това се случваше.
— Ама вие ще престанете ли? Просто говорих с него, да кажем, за около пет минути! И то само понеже ми беше запречил пътя на влизане. Откъде разбра за това? — обърнах се към Мейсън, но още докато изричах въпроса вече знаех отговора. — От Мия.
Мейсън кимна, като прояви благоприличието да добие смутен вид.
— И кога успя да си поговориш с нея? — попитах.
— Просто налетях на нея, това е всичко — заоправдава се той.
— И й повярва? Много добре знаеш, че тя през половината време сипе само лъжи.
— Да, но зад тези лъжи обикновено се крие и по малко истина. И ето че ти наистина си разговаряла с него.
— Да. Разговарях. И това бе всичко.
Съвсем сериозно обмислях възможността да започна да излизам с Мейсън, така че не ми се нравеше, че не ми вярва. Преди време той наистина много ми помогна да разкрия лъжите на Мия, затова сега се изненадах, че с такава готовност им е повярвал. Явно със засилването на чувствата му към мен е нараснала и ревността му.
Но най-изненадващото бе, че Кристиан ми се притече на помощ, като побърза да смени темата.
— Е, предполагам, че днес няма да има каране на ски? — Посочи към глезена на Мейсън, с което незабавно си заслужи възмутения му отговор.
— Какво, да не мислиш, че това може да ме спре? — тросна му се той.
Гневът му се бе разсеял, заменен от желанието да се докаже — чувство, което Мейсън и аз напълно споделяхме. Лиса и Кристиан го изгледаха, сякаш си бе загубил разсъдъка, но аз знаех, че никакви наши увещания няма да го разубедят.
— Вие двамата идвате ли с нас? — попитах ги аз.
Лиса поклати глава.
— Не можем. Трябва да отидем на официалния обяд, даван от фамилията Конта.
Кристиан простена.
— Е, ти трябва да отидеш.
Тя го сръга с лакът.
— Както и ти. В поканата е написано, че имам право да взема и придружител. Пък и това е само загрявка за големия купон.
— И кой е той? — попита Мейсън.
— Пищната вечеря на Присила Вода — въздъхна Кристиан. Подсмихнах се при вида на болезнената му гримаса. — Най-добрата приятелка на кралицата. Всичките придворни сноби ще бъдат там и аз ще трябва да облека костюм.
Мейсън ми се ухили. Не бе останало и следа от сърденето му преди малко.
— Карането на ски започва да ми се струва все по-примамливо, нали? Няма толкова изисквания за облеклото.
Оставихме двамата морои зад нас и излязохме навън. Мейсън обаче не можеше да ми бъде равностоен съперник както вчера. Движенията му бяха бавни и предпазливи. Все пак се справяше забележително добре, като се има предвид всичко, което се бе случило. Нараняването му не се оказа толкова лошо, колкото се опасявахме, но той прояви благоразумието да се ограничи само с лесни спускания.
Пълната луна бе надвиснала от нощното небе като блестяща сфера от сребристобяло. Земята наоколо се осветяваше най-вече от електрическите лампи над нас, но тук-там между сенките се процеждаха лунните лъчи. Искаше ми се да е достатъчно светло, за да се разкрият планинските хребети край курорта, но високите им върхове се губеха в мрака. Забравих да ги погледна по-рано, когато още беше светло.
