Замислих се и за фактора време. Не след дълго всички в курорта щяха да узнаят, че сме изчезнали. Ако наистина успеех да се измъкна от курорта.
След няколко минути вече чуках на вратата на стаята на Кристиан. Той ми отвори. Изглеждаше сънен и циничен, както винаги.
— Ако си дошла да се извиняваш заради нея — заговори надменно, — просто го кажи без никакви предисловия и…
— О, я млъквай! — скастрих го още от прага. — Не става дума за теб.
Набързо му обясних какво се бе случило. Но дори и Кристиан не можа да измисли умен отговор.
— Значи… Мейсън, Еди и… Мия са тръгнали към Споукан на лов за стригой?
— Да.
— Мили Боже. А защо ти не си отишла с тях? Струва ми се, че е по твоята част.
Устоях на желанието да му фрасна един.
— Защото не съм луда! Но смятам да ги намеря, преди да са направили нещо още по-глупаво.
Чак сега Кристиан включи.
— И какво искаш от мен?
— Трябва да се измъкна от курорта. Те са взели Мия, за да използва внушението върху пазителите. Искам от теб да направиш същото за мен. Зная, че владееш тази техника.
— Така е — съгласи се той. — Но… хм… — За пръв път изглеждаше смутен. — Не съм много добър с внушението. А да го прилагам срещу дампири, е почти невъзможно. Лис е сто пъти по-добра от мен. А може би и от всички останали морои.
— Зная. Но не искам да я забърквам в неприятности.
Той изсумтя.
— Но нямаш нищо против да забъркаш мен, така ли?
Свих рамене.
— Не съвсем.
— Ама ти си голяма работа, знаеш ли?
— Да. Всъщност знам.
И така, пет минути по-късно двамата с Кристиан вече се промъквахме към северната врата. Слънцето изгряваше, така че повечето морои и техните пазители се бяха прибрали в сградата. Това беше добре дошло за нас и аз се надявах да улесни бягството ни.
Глупаво, глупаво, повтарях си аз. Всичко това ще се обърне срещу нас. Защо Мейсън бе постъпил толкова безразсъдно? Знаех колко беше напушен напоследък… и определено беше разстроен, задето пазителите не предприемаха нищо след последното нападение на стригоите. Но все пак. Наистина ли е бил толкова откачен? Би трябвало да знае колко е опасно всичко това. Възможно ли е… възможно ли е аз да съм го разстроила до такава степен при любовното ни фиаско, че той да е изгубил разсъдъка си? Достатъчно, за да повлече със себе си Еди и Мия? Не че е било много трудно да ги убеди. Еди и без това следваше Мейсън навсякъде, а Мия не по-малко от Мейсън бе запалена да изтреби стригоите в целия свят.
Въпреки всички въпроси, на които нямах отговор, едно беше съвсем ясно. Аз казах на Мейсън за стригоите в Споукан. Нямаше спор, че вината е моя и ако не бях аз, нищо от това нямаше да се случи.
— Лиса винаги гледа право в очите този, на когото се опитва да внуши нещо — посъветвах Кристиан, когато наближихме изхода. — И му говори с много спокоен глас. Не зная какво още използва. Но мисля, че преди да започне сеанса, се съсредоточава силно, затова опитай и ти. Постарай се максимално да се концентрираш.
— Зная — прекъсна ме той троснато. — И аз съм виждал как го прави.
— Чудесно — озъбих му се на свой ред. — Само се опитвам да ти помогна.
Хвърлих един бърз поглед и видях само един пазител край вратата. Това беше невероятен късмет. Явно бяхме улучили промеждутъка между двете смени. С изгряването на слънцето рискът от появата на стригой беше намалял. Пазителите продължаваха да се редуват на смени, но можеха да си позволят малко да се поотпуснат.
Стражът до вратата не ми се видя много разтревожен от нашата поява.
— Какво търсите тук, хлапаци?
Кристиан преглътна обидата, но забелязах как лицето му се напрегна.
— Трябва да ни пуснеш да излезем навън — заговори той. Гласът му леко трепереше, но успя донякъде да имитира успокоителната интонация, използвана от Лиса в подобни ситуации. За нещастие нямаше ефект върху пазителя. Както бе изтъкнал Кристиан преди малко, беше почти невъзможно да се приложи внушението върху дампири. Мия явно бе извадила някакъв невероятен късмет. Пазителят само ни се ухили пренебрежително.
— Какво? — попита ни той, явно развеселен.
Кристиан опита отново.
— Ще ни пуснеш навън.
Усмивката на пазителя помръкна и видях как той примигна от изненада. Очите му не придобиха изцъкления поглед, както се случваше при жертвите на Лиса, но Кристиан направи всичко, което бе по силите му, за да го омагьоса за кратко. За жалост още в този миг разбрах, че това няма да е достатъчно, за да ни пусне и после да забрави за случилото си. За щастие бях тренирана как да принуждавам другите да се подчиняват на волята ми, без да прибягвам до магия.
До будката на пазителя беше опрян голям ръчен прожектор, дълъг шестдесетина сантиметра и тежащ поне три килограма. Грабнах го и халосах с него пазителя по темето. Той изохка и се свлече на земята. Надали бе успял да забележи как се прокраднах зад гърба му. Въпреки ужасната ми постъпка ми се искаше някой от инструкторите ми сега да е тук, за да заслужа похвала за ловкото си изпълнение.
— Мили Боже! — възкликна Кристиан. — Ти нападна пазител!
