— Даваш ми право на избор?
— Да.
Усмихнах се. Страхотен избор. Сутиен, пола и обувки. Прииска ми се обувките да останат. Поне за малко. Или за цялата нощ.
— Полата — предложих аз.
Тя се подчини. Полата беше с копче и цип отстрани. Разкопча копчето и бавно започна да сваля ципа. Сантиметър, после втори, трети, четвърти. Полата падна на пода. Тя я прекрачи. Първо с единия крак, после с другия. Бедрата иМ бяха дълги, гладки и стройни. Носеше черни бикини. Съвсем изрязани. Просто лентичка тъмна тъкан.
Оставаха сутиенът, бикините и обувките. Продължавах да седя на леглото. Тя се покатери в скута ми. Повдигнах косата иМ и я целунах по ухото. Езикът ми проследи изящната му извивка. Усетих бузата иМ до своята. Усмихваше се. Целунах я по устата, а тя докосна с език ухото ми. Изследвахме контурите на шиите си в продължение на двайсет минути.
После се спуснахме по-ниско.
Разкопчах сутиена и той изчезна в мрака. Лек и ефирен. Наведох устни, а тя отпусна глава назад, предлагайки ми гърдите си. Стегнати, кръгли и гладки, с твърди зърна. От устата иМ излетя тихо стенание. От моята също. Целуна ме по гърдите. Вдигнах я от скута си и я сложих да легне по гръб. После тя ме придърпа до себе си. Двайсет прекрасни минути, през които изследвахме телата си от кръста нагоре.
После се спуснахме по-ниско.
Лежах по гръб. Тя застана на колене и смъкна боксерките ми. Усмихна се. Аз също. След десет фантастични минути си разменихме местата. Бикините иМ се плъзнаха надолу и спряха по средата на бедрата. Тя повдигна колене и ме остави да ги сваля. Зарових лице между бедрата иМ. Беше влажна и сладка. Цялото иМ тяло потрепваше. Започна да върти глава наляво-надясно, раменете иМ се притиснаха в матрака, пръстите иМ разрошиха косата ми.
После мигът настъпи. Започнахме бавно и нежно. Дълго и страстно. Дълбоко и без усилия. Лицето иМ пламна, от гърдите иМ излетя стон. От моите също. Продължихме дълго и бавно.
После по-бързо и по-грубо.
Задъхахме се.
По-бързо, по-силно.
Дишахме все по-тежко.
— Чакай! — прошепна тя.
— Какво?
— Не сега, още не! По-бавно!
Отново се върнахме на предишното темпо. Дълго и бавно.
Дишането ни започна да се ускорява.
Задъхахме се.
— Да, да! — прошепна тя. — Сега, сега,
По-бързо и по-силно.
Още по-бързо, още по-силно.
Стаята започна да се тресе.
Отначало почти незабележимо. Като слаб, но постоянен тремор. Като отзвук от далечно земетресение. Френският прозорец тихо зазвънтя. Нещо задрънча на лавицата в банята. Подът заскърца. Вратата към коридора затрака. Обувките ми започнаха да подскачат, рамката на леглото захлопа по стената. Подът се разлюля, стените потрепериха. В джоба на захвърления ми панталон леко зазвънтяха монети. Леглото се разтресе и започна да се движи по разлюляния под.
После нощният влак отмина.
44
Останахме да лежим един до друг. Голи, потни и задъхани, хванати за ръце. Очите ми бяха заковани в тавана.
— Цели две години го исках — прошепна Деверо. — Все си мислех, че има начин да се възползвам от преминаването на проклетия влак.
— Ако някога изобщо си купя къща, тя със сигурност ще бъде край железопътна линия — промърморих аз.
Тя смени позата си и се сгуши до мен. Прехвърлих ръка през рамото иМ. Останахме да лежим неподвижно. Изтощени, задоволени. В главата ми прозвуча музиката на Слепия Блейк. Преди време имах на касета всичките му парчета, записани от стари плочи. Пукотът на изподраскания бакелит беше толкова силен, че почти заглушаваше тихия тъжен глас и проплакването на китарата, бавно навлизаща в ритъма на гърмящите релси. Сляп мъж. Сляп по рождение. Никога не беше виждал влак, но беше слушал много. Това не подлежеше на съмнение.
Деверо ме попита за какво си мисля и аз иМ казах.
— За него е споменал брат ми в картичката.
— Още ли си ядосан?
— По-скоро съм тъжен — отвърнах.
— Защо?
— Тази мисия беше грешка. Не трябваше да ме изпращат като външен наблюдател. Не и за подобни неща. Те ме карат да си мисля за… За
После лениво обсъдихме въпроса дали да се връща в стаята си. Репутация, гласоподаватели. Казах иМ, че старецът беше почукал на вратата ми при обаждането на Гарбър. И хубавичко беше огледал стаята. Тя отвърна, че ако това се случи отново, аз просто ще се замотая за момент, докато се скрие в банята. После добави, че рядко чукат на нейната врата. А ако на следващата сутрин това случайно се случи, със сигурност ще решат, че е излязла рано по работа. Което щеше да бъде абсолютно нормално. В крайна сметка наистина беше затънала до гуша в работа.
— Може би Джанис Чапман е правила точно това, което направихме ние — прошепна тя. — Направо върху чакъла с приятеля си, който и да е бил той. В задния си двор, в полунощ, под звездите. Линията е съвсем близо. Сигурно е било страхотно на открито…
— Абсолютно — кимнах аз. — Снощи посрещнах влака на метър от релсите. Все едно че настъпваше краят на света.
— Дали времето ще съвпадне? Имам предвид охлузванията.
— Ако е правила секс в полунощ, значи е била убита в четири сутринта. Кога са я открили?
