Естел го гледаше с широко отворени очи. Преглътна. Мондрагон виждаше как обмисля вариантите. Ако е напълно невинна, би предала Спота незабавно, стига да можеше. Ако не е, ще започне да увърта.
— Трябва спешно да се срещна със Спота — повтори Мондрагон.
Горделивата Естел де Леон Ферес неочаквано се смути и не бе в състояние да изрече и дума.
— Аха, ливанците държат един на друг, нали, Естел?
Въпреки страха очите й изведнъж се присвиха.
— Да — продължи Мондрагон. — Знам всичко за ливанците. Ще ми помогнеш ли?
Тя го гледаше втренчено, неспособна да реши как да постъпи.
— Ще повикам хората си тук, ще ги накарам да те съблекат и да ти се изредят — каза той. После ще ги накарам да доведат Карлета тук и също да й се изредят. После ще доведат тук и малката ти сестра, Хуана. А, да, разбира се — добави той, забелязвайки учудването й, — и за нея знам. Знам още много неща. Както и да е, рано или късно една от вас ще ми каже как да намеря сеньор… Спота.
Той се изправи и тръгна към вратата, заобикаляйки осветеното петно. Естел го последва с поглед. Изведнъж тя също се изправи.
— Чакайте — каза жената, мачкайки ръце. — Какво… Как да съм сигурна, че ще ни защитите?
— Да ви защитя?
— Трябва да ми обещаете, че няма да ме издадете.
Той се обърна към нея и направи крачка напред.
— Тук съм, за да получа информация, Естел, не за да предлагам защита или да давам обещания. Ще ми дадеш каквото искам. Оттам нататък не ми пука какво ще се случи с теб.
Тя го погледна, ужасена от грубостта му и безнадеждността на положението си.
Той излезе от стаята, оставяйки я сама под злокобната светлина.
Без да се бави, Кевърн придвижи информацията, получена от Бърн. Първо запозна Бърн с тримата от екипа си. Целият замисъл на операцията се бе променил и сега Бърн трябваше да почувства, че зависи от тези хора, че е свързан с тях и че вече не е сам.
После Кевърн се обади на Мондрагон и му каза да задържи нещата.
— Просто прекрати всичко, докато не ти се обадя отново. Ще ти обясня по-късно.
Кевърн бе по-възбуден, отколкото при всички други операции в кариерата си, освен случаите на смъртна заплаха. Но той умееше да овладява ентусиазма си. Това не беше трудно за него. Нещата не бяха никак розови. Разказът на Бърн за събитията през последните дванайсет часа съдържаше възможно най-доброто и най-лошото, което би могло да се очаква. Залавянето на човек от ранга на Гази Байда би било венецът на кариерата му. Страхотен успех, наистина страхотен, който би заличил доста от миналите му грехове.
От друга страна, изчезването на Сузана представляваше потенциална катастрофа. Ако я убият, ще настане истински ад на всички нива. Залавянето на Байда ще се преценява в светлината на загубата на отлично обучен оперативен агент. Някой ще трябва да плаща за това.
Според Кевърн обаче залавянето на Байда — ако успее да го осъществи — щеше да засенчи останалите неудачи, стига да не прераснат в нещо чудовищно. Ако обаче се провали, това ще е краят на живота му. И така, за добро или за зло, той реши да не се обажда на Ричард Гордън. Първо ще пробва сам, ще види накъде вървят нещата и какви са шансовете да отърве кожата.
Много неща ще зависят от успешното представяне на Пол Бърн. Кевърн бе предал на Ричард Гордън във Вашингтон, че Бърн е осъществил среща с Мазен Сабела и Гази Байда и сега очаква потвърждение за втората среща. Също като Кевърн и екипа му. Гордън остана силно впечатлен от самообладанието на Бърн. Пробният далечен изстрел на Мондрагон бе улучил целта — засега.
Но сега Бърн трябваше да продължи и Кевърн не биваше да му позволява да се разсейва. Точно в момента Бърн бе разконцентриран и той знаеше защо.
Кевърн извади кутийка сок от минибара до бюрото си, придърпа стол пред Бърн и седна. Бърн още седеше на стола, който му бяха предложили, когато дойде. Почти бе изпил водата в бутилката след продължилия почти час разпит.
Джак Петерсън се бе върнал на поста си във фоайето, а Мати и Лупе бяха заети със задачите, поставени им от Кевърн по-рано. Мати седеше на импровизирана маса и се взираше в монитора на компютър. Лупе бе в другия край на стаята и говореше тихо по мобилния си телефон с гръб към тих.
Кевърн отвори кутийката със сока, подръпна крачолите на панталона си и отпи, без да откъсва очи от Бърн. После въздъхна и затвори:
— Слушай — каза той, опитвайки се да звучи така, сякаш владее положението. Може и да не знаем кой е отвлякъл Сузана, но сме сигурни, че е добре, защото който и да е той, ще поиска нещо от нас, а доброто й здраве ще е разменната монета. Не можем да направим нищо, преди да се свържат с нас и да ни кажат кои са и какво искат. Тогава ще можем да разработим стратегията си.