Той не забеляза ръката, протягаща се през рамото му, за да закрие устата му, преди ножът да свърши работата си в гърлото му. Разбра, че умира. Жената се изправи и мина край него, все едно го нямаше. После той усети, че го влачат по пода.
Последното, което видяха очите му, бе немият налудничав поглед на момиченцето, което не побягна, не мигна и дори не трепна при вида на случилото се. Сигурно си мислеше, че да наблюдаваш убийство между рафтовете в аптека е нещо обичайно.
Бърн стискаше слушалката, навел глава над апарата, придавайки си вид, че слуша напрегнато. Всъщност не чуваше нищо. Тишина и от двете страни. Това, което ставаше, бе извън неговия контрол, беше невъобразимо и невероятно. Но продължаваше да се случва.
Изведнъж Кевърн изкрещя:
— Джак! Джак! Внимавай! Внимавай!
После изпищя жена и се разнесе оглушителен трясък.
Бричката връхлетя върху тях изневиделица с огромна скорост и се вряза във вратата откъм шофьора като торпедо. Заклещени една в друга, двете коли се понесоха по главната улица сред облак дим от горяща гума и искри, после бутнаха два автомобила, преди да спрат само на няколко метра от витрината на ресторанта на ъгъла.
Джак Петерсън загина на място. Лупе умираше на задната седалка, пронизана в гърдите от дълго около метър парче хромирана ламарина, приковало я към облегалката. Мати също береше душа, ударена в лявото слепоочие от нещо с големината на юмрук.
Кевърн извади голям късмет.
Беше замаян, със счупена ключица и кървяща рана на челото, но бе в съзнание и бе посегнал да откопчае предпазния колан още преди шумотевицата да стихне. Знаеше какво се е случило; знаеше и какво ще последва. Вратата от неговата страна бе изкъртена и докато колата се пълнеше с гъст лютив дим, той успя да се освободи, изтърколи се на една страна и се свлече на асфалта в тясното пространство между смачканите коли и стената на ресторанта.
Клиентите на ресторанта се бяха отдръпнали от прозорците и изплашено гледаха към улицата. Кевърн запълзя незабелязано покрай стената, стигна до ъгъла и зави зад него. Тук нямаше да го видят и той спря за миг, за да си поеме дъх. Струваше му се, че е добре, но вътрешностите му се бяха издули до пръсване. Главата му пулсираше от удара; бе почти оглушал.
След секунди се появиха двама мотоциклетисти с каски и се приближиха до димящите коли. Шофьорът на бричката, също с каска, се измъкна навън и олюлявайки се, се покатери отзад на един от моторите. Другият мотоциклетист се насочи към колата на Кевърн, спря и откри огън от автомат с къса цев, при което ужасените клиенти на ресторанта налягаха на пода. Изпразни цял пълнител, зареди нов, изпразни и него.
Бръкна в джоба на коженото си яке, извади ръчна граната и я хвърли на задната седалка на бричката. После двамата дадоха газ и с рев се отдалечиха. Когато гранатата избухна, предизвиквайки втори и трети взрив в резервоарите за гориво, мотористите вече бяха изчезнали.
Всичко продължи по-малко от минута.
— Джуд — чу се гласът на Сабела. — Затвори телефона и влез в аптеката. Мини направо през задната врата и излез във вътрешния двор.
— Чакай…
— Човекът на Мондрагон не е там.
— Но аз току-що чух…
— Прави каквото ти казвам.
Бърн тръшна слушалката, пусна мобилния телефон в джоба си и влезе в аптеката, на няколко крачки от него. Вътре се ориентира бързо, сви по пътеката между рафтовете, където едва не се сблъска с четирима души, събрани около нещо на пода.
Те го погледнаха объркани и изненадани. Бърн светкавично прецени, че това са аптекарят в бяла престилка, вероятно съпругата му, също в бяла престилка, и едно дете с майка си. Той не се спря, за да разбере дали е прав, просто мина покрай тях, подхлъзвайки се в онова, което гледаха.
Когато си даде сметка, че току-що е минал през локва кръв, и се досети как се е появила там, вече отваряше вратата към вътрешния двор. Там за ръката го хвана жена.
— Ела — каза тя и го поведе.
Бедрата й се очертаваха под синята рокля. Пресякоха двора, минаха през друга врата и се озоваха във втори вътрешен двор, после тръгнаха нагоре по каменни стълби. На втория етаж свърнаха по коридор и застанаха лице в лице с Мазен Сабела.
— Издърпах го под стълбите — каза той на жената.
Погледна Бърн и той изпита чувството, че нещата излизат извън контрол. Забеляза кръв по дрехите на Сабела. Потеше се и се задъхваше.
Сабела отмести поглед върху жената.
— Отивам да приготвя колата. Ще чакам от другата страна на улицата. Знаеш къде.
После изчезна. Жената изведе Бърн на открита тераса. Прекосиха я и влязоха в стаите.
Байда се обърна към тях. Стоеше до отворените прозорци, които гледаха към площада. Намираха се над аптека „Педрас“. В едната си ръка държеше пистолет, а с другата притискаше миниатюрна слушалка към ухото си.
— Твоят човек няма да дойде — каза Байда. — Мъртви са. Всичките.
Бърн го зяпна изумен.
Байда протегна напред ръце със слушалката и пистолета.
— Сабела ги взе от човека долу в аптеката. Чух как докладваха на Мондрагон, че работата е свършена.
Бърн знаеше, че това е истина. Нямаше никакво съмнение.