— Естествено, знаел си, че е убил Кевърн и останалите. И Гази. И че е отвлякъл Сузана, защото е планирал да провали операцията на Кевърн още преди той да го е отстранил. И разбира се, щял е да убие и теб — и двама ви, — ако не бе му изтекло времето. Висенте гореше мостовете зад себе си. Правил го е и преди.
Да, Бърн наистина си бе дал сметка за всичко това, макар и да не му бе станало по-лесно да дръпне спусъка.
Погледна Сузана, за да види дали следи шоуто на Сабела. Тя срещна погледа му и бавно насочи очи встрани, като премести крака си до страничната облегалка на канапето. Господи, нищо не можа да разбере от жеста й, освен че се чувства неловко.
Бърн не желаеше да говори за това, което бе направил с Мондрагон.
— Как ме откри?
— Намираш свободна нишка, дръпваш я и всичко се разплита — отвърна Сабела. После сви рамене, махна с ръка и се огледа.
— Значи просто дойдоха при теб с предложение?
— Да, така беше.
— И ти просто се съгласи.
— Наложи се да ме убеждават.
Сабела кимна.
— Висенте?
— Да, мисля, че той искаше да пипне Байда повече, отколкото Управлението.
— Копеле гадно! — изруга Сабела. — Той и Гази са били състуденти. Гази имаше нужда от човек като него. Когато Гази беше в Близкия изток, в Ливан, поддържаше връзка с Висенте и му възлагаше доста работа. Висенте имаше солидни връзки в Центъра за разследвания и национална сигурност. Мамка му, та те ескортираха стоката ни през цяло Мексико. Прекарвахме оръжие, експлозиви и дрога през Латинска Америка. Доста работа свършиха заедно, прекарвайки дрога през Куба, Испания и Алжир. Но кучият му син не забогатяваше толкова бързо, колкото му се искаше, и взе, че открадна четири милиона долара от Гази.
Алис се разшава неспокойно. Бърн бе забелязал, че от няколко минути е престанала да се занимава с раната на Сузана и внимателно наблюдава Сабела. Нещо в него я дразнеше. Господи, моментът никак не бе подходящ за някой от пристъпите й.
Тя усети, че Бърн я гледа.
— Той не прави каквото прави — отсече тя, като обърна очи към Бърн и поклати възмутено глава. Цялото и поведение говореше, че Сабела не е успял да я заблуди. — Не на истинското място, не и с истинските думи.
— Всичко е наред — успокои я Бърн, очаквайки реакцията на Сабела. — Няма нищо.
— Какви ги дрънка, по дяволите? — попита Сабела, мръщейки се подозрително. — Какво й става?
— Тя… е болна — отговори Бърн. — Има мозъчно увреждане.
Сабела се обърна към нея. В отговор Алис го изгледа сърдито. Неодобрението й беше очевидно за всички.
— Какво има? — попита отново Сабела.
— Виж, кажи какво искаш — каза Бърн. — Вече съм извън играта.
Сабела отмести подозрителния си поглед от Алис.
— О, искаш да те оставя на мира значи… — Той се замисли.
Бърн бе озадачен. Разбира се, че Сабела лъжеше за нещо и Алис го бе усетила. Но светът на Сабела не беше място, което тя можеше да проумее. Лъжата не беше нещо необичайно в неговата Страна на чудесата, където всяка произнесена дума бе като шахматен ход, незавършен сам по себе си, но винаги предвиждащ ответния ход на противника, преди още самият той да е решил какъв ще бъде той. Алис не можеше да знае, че лъжата бе за Сабела като въздуха, който диша. За Бърн и Сабела това не бе неискреност, а нормално поведение.
Но нещо друго в реакцията й го тревожеше. Сабела не бе казал нищо, което да не е вярно. Не бе излъгал в нищо. Тогава какво я бе подразнило? Сарказмът му? Грубите думи към Сузана? Може би, но Алис никога не бе реагирала по такъв начин на друго, освен на лъжите. Но и никога не бе я виждал уплашена. Един бог знае как щеше да й се отрази това.
— Не мога да ти помогна — каза Бърн, за да приключат.
Но знаеше дяволски добре, че Сабела не е дошъл просто да задоволи любопитството си.
— Брат ти — каза Сабела на Бърн, гледайки го втренчено — беше добър, но не колкото Гази Байда. И никога нямаше да бъде. Още когато се срещнаха в Сиудад дел Есте, надпреварата между тях започна. Джуд се опитваше да подмами Гази в Мексико и за да го постигне, бе решил да се преструва, че много-много не го е грижа. Че не е особено заинтересован. Разбираш ли това… Пол?
— Да.
Бърн забеляза колебанието, с което Сабела изрече малкото му име. Забеляза и още нещо, убегнало му през изминалите пет минути. Също като в хотел „Паломари“ Сабела се опитваше да прикрие огромното си вътрешно напрежение. По слепоочията му изби пот, а в привидно спокойното му държание се прокрадваше нервност.
— Нехаен. Незаинтересован. Ако стане добре. Ако не стане — все тая — каза Сабела. — Когато играта се играе добре — а Джуд я играеше много добре, наистина, — човек лесно може да се подлъже. Ако обектът — в случая Гази усети, че това безгрижие е просто игра, всичко свършва. Но Джуд бе превъзходен актьор. Сякаш между другото ти предлага сделка, която е по-изгодна за него. Преструва се, че не е пресметнал това, но знае, че на теб ти е ясно. После те пита съгласен ли си, или не. Залага всичко на поведението си и на момента, в който обектът може да каже „Отказвам се“. Ако го каже, всичко свършва. За да поемеш подобен риск — всичко или нищо, — се иска доста кураж.