— Бяло над черно — повтори Кетрин бързо на себе си, прелиствайки книжлето. „Моят пратеник. Видяхте ли го?“ Тук трябва да му разкрием печалната истина. Ето: жълто, бяло и червено. „Пленен е.“ Добре, че предвидих такъв въпрос и отговор! Какво казва, Сесилия, в отговор на тази новина?
— Готви се пак да смени флагчетата, мила … Ох, Кетрин, така треперещ, че клатиш далекогледа! … Ето, този път е жълто над черно.
— „Грифит или някой друг?“ Не ни разбира, но когато съставях сигналите, не забравих и това клето момче. Аха, ето го — жълто, зелено и червено. „Моят братовчед Мери.“ Сега вече не може да не разбере.
— Прибра флагчетата си. Изглежда, че тази новина го е разтревожила, защото нещо се обърка … Аха, пак ги развя — зелено, червено и жълто.
— Пита: „Не ме ли застрашава нищо?“ Затова, значи, се забави, Сесилия — продължи Кетрин. Барнстейбъл не мисли много-много за собствената си безопасност. Но, какво да му отговоря? Ако ги излъжем, после може да се разкайваме!
— За Ендрю Мери няма защо да се безпокоим — отвърна Сесилия. И, мисля, ако капитан Бъроуклиф подозира, че неприятелят е тъй близо, няма да остане нито минута повече на масата.
— Ще остане, докато има вино и може още да пие — каза Кетрин. Но, от горчив опит знаем, че при опасност отново става войник. Този път обаче разчитам на неговата неосведоменост. И ето моя отговор: „Засега няма никаква опасност за теб, но бъди предпазлив.“
— Бързо разбра сигнала ти, Кетрин и отговорът му е вече готов. Този път показва зелено над бяло! Но, ти май не ме слушаш? Повтарям: Зелено над бяло! Защо си тъй онемяла? Какво казва, мила?
Кетрин продължаваше да мълчи и Сесилия, откъсвайки очи от далекогледа, видя, че братовчедка й се е вторачила в разтворената книжка, а руменината, с която вълнението бе обагрило бузите й, сега се бе сгъстила още повече.
— Да се надявам ли, че зачервеното ти лице и неговите сигнали не вещаят нищо лошо, Кейт? — запита Сесилия. Да не би зеленото да означава неговата ревност, а бялото твоята непорочност? Какво казва той, братовчедке?
— И той като теб понякога дрънка глупости — тросна се Кетрин, залавяйки се отново за своите флагчета с кисел вид, който странно контрастираше с доволното изражение на лицето й. Но, положението налага да поговоря с Барнстейбъл по-свободно.
— Мога да се отдръпна — каза Сесилия и стана навъсено от стола си.
— Какво правиш, Сесилия! С какво съм заслужила да ме гледаш така? Сега пък ти проявяваш лекомислие! Както виждаш, вече се смрачава, очите стават безсилни, затова трябва да продължим разговора по някакъв друг начин. Ето подходящ за случая отговор: Когато манастирският часовник удари девет, приближи се предпазливо до вратичката, която излиза на пътя откъм източната страна на ливадата. Дотогава не се показвай. Приготвила съм този сигнал за в случай, че се наложи среща.
— Хм, забелязал е сигнала ти — рече Сесилия, която бе застанала отново до далекогледа и изглежда, че се готви да те послуша, защото не виждам вече нито флагчета, нито самия него.
Завършила наблюденията си, мис Хауард се отдръпна от далекогледа, ала Кетрин, преди да върне уреда обратно в ъгъла, хвърли още един продължителен, жаден поглед към кулата, която сега изглеждаше опустяла. Интересът и вълнението, предизвикани от този кратък и незадоволителен разговор между мис Плаудън и нейния любим, породиха различни мисли у двете девойки и им дадоха материал за сериозен разговор, но в тоя момент влезе Елис Дънскоум и съобщи, че ги чакат долу. Дори Елис, която не подозираше нищо, при влизането си забеляза как се промени изражението и държането на двете братовчедки, което показваше, че тайният им разговор не бе минал съвсем без спор. Лицето на Сесилия отразяваше смут, тревога и печал, докато бляскавите тъмни очи, пламналите бузи и гордата, решителна походка на Кетрин издаваха не по-малко дълбоко чувство, но от съвсем друго естество. Нито едната, нито другата обаче не загатна за темата на разговора и Елис ги поведе към гостната, без да пророни нито дума.
