— Сега трябва да се откажем от всякаква мисъл за размяна. Навярно пленниците ще бъдат задържани като заложници, за да отговарят за смъртта на Дилън.
— Но действително ли е умрял този негодник? Може би това е само заплаха или някаква хитрост на тоя хлапак? Той е смелчак и при нужда не би се поколебал да говори и да действува дръзко.
— Умрял е! — потвърди Сесилия, закривайки с ужас лицето си. Очите на тоя юноша, цялото изражение на лицето му потвърждаваха неговите думи! Боя се, Кетрин, че когато мистър Барнстейбъл е узнал за вероломството на Дилън, позволил е гневът му да вземе връх над благоразумието. Жестоките нрави на войната може да оправдават такова страшно отмъщение върху врага, но нечестно е било от негова страна да забравя за положението на приятелите си!
— Мистър Барнстейбъл не би постъпил така, мис Хауард, — каза Кетрин, като се спря и изправи гордо стройната си снага. Мистър Барнстейбъл не е способен нито да убие подло враг, нито да изостави приятел!
— Но, военните не смятат и не наричат възмездието убийство.
— Каквото и да мислиш, както и да го наричаш, Сесилия Хауард, заклевам се в живота си, че Ричард Барнстейбъл не би пролял ничия друга кръв освен кръвта на отявлените врагове на своята родина.
— Нещастникът може да е станал жертва на гнева на оня страшен моряк, който го отвел като пленник!
— Оня страшен моряк, мис Хауард, има добро сърце като твоето. Той е …
— О, Кетрин — прекъсна я Сесилия, не ми се карай! Нека да не подлютяваме раните си с остри думи!
— Не ти се карам, Сесилия. Просто защищавам братовчедке, един невинен човек, който не е тук, за да отхвърли несправедливите ти обвинения.
— По-добре кажи „сестро“ — поправи я мис Хауард и ръцете им неволно се сплетоха. Защото ние сме като сестри! Но, нека да не мислим за такива страшни неща. Горкият Дилън! Сега, когато го е сполетяла такава трагична участ, не ми се вижда толкова коварен и безчестен, колкото си представяхме! Ти си съгласна с мен, Кетрин, по лицето ти познавам. Но, да не говорим вече за това, Кетрин! Братовчедке Кейт, какво ти става?
Пущайки ръката на Сесилия, мис Плаудън бе започнала отново да се разхожда из стаята, този път вече по-спокойно. Ала още не бе направила един кръг, когато погледът й се спря на отсрещния прозорец и тя се закова на място в поза, която изразяваше напрегнато внимание. Лъчите на залязващото слънце блестяха в тъмните й очи, вторачени в някакъв далечен предмет и правеха още по-ярка руменината, която пълзеше бавно от бузите към слепоочията. Тази внезапна промяна в държането и външния вид на братовчедката й не убягна от вниманието на Сесилия, затова тя прекъсна думите си с тревожния въпрос, който приведохме по-горе. Кетрин предпазливо даде знак на приятелката си да се приближи и като сочеше към гората, простираща се пред тях, каза:
— Погледни оная кула сред развалините! Виждаш ли розовите и жълти петънца, които трепкат над нейните стени?
— Виждам ги. Те са остатъци от листа на някое дърво, само че нямат ярките багри, които правят тъй красива есента в Америка.
— Защото есенните багри са творение божие, а ония там, на ръка човешка. Не са листа, Сесилия, а сигналните флагчета, направени от моите неопитни ръце и сигурно сам Барнстейбъл се намира на оная порутена кула. Мери не е в състояние и няма да го издаде.
— Мога да гарантирам с живота си за честността на моя малък братовчед — каза Сесилия. Но, чичовият далекоглед ти е подръка тъкмо за такъв случай! Достатъчно е да погледнеш и ще узнаем истината …
Кетрин се втурна към мястото, където беше сложен тоя уред и бързо извърши необходимите манипулации за наблюдение.
— Той е! — извика тя, щом приближи очи до стъклото. Дори виждам главата му над камъните. Колко неблагоразумно е да се излага ненужно на такава опасност!
— Но какво казва той, Кетрин? — възкликна Сесилия. Само ти да можеш да разбереш сигналите му.
Мис Плаудън тутакси извади своята малка сигнална книга и я запрелиства бързо, търсейки нужния номер.
— С този сигнал иска само да привлече вниманието ми. Трябва да му отговоря, че съм го забелязала.
Измисляйки тази система за поддържане на връзка с Барнстейбъл, колкото за развлечение, толкова и с надежда да й послужи някога, за щастие Кетрин не бе забравила да приготви и необходимите средства, за да отговаря на въпросите му. За тази цел тя използува едно много просто приспособление от шнуровете на пердетата. Ловките й пръсти бързо нанизаха копринените парцалчета на шнуровете, след което ги пусна през прозореца навън, където вятърът мигновено развя тия миниатюрни сигнални флагчета.
— Видя ги! — извика Сесилия. И сега се готви да смени своите.
— Следи го внимателно, братовчедке и ми казвай поред какви цветове показва, а аз ще се старая да разчитам смисъла им.
— Ама е сръчен сигналист като теб! Но, ето че над камъните се развяват две нови флагчета. Горното бяло, а долното черно.
