— Във всеки случай враговете му са наблизо, ваше високоблагородие — обяви сержант Дрил, който бе влязъл незабелязано в стаята. Ето тук един младеж, който казва, че го уловили в старите развалини и му задигнали стоката и облеклото. И според описанието му този млад човек именно го е ограбил.
Бъроуклиф даде знак на застаналия в дъното на стаята младеж да се приближи. Неочакваният посетител тутакси се подчини с готовността на обиден човек и побърза да разкаже премеждието си, което накратко се състоеше в следното:
Докато подреждал стоката си в развалините, за да я покаже на дамите в манастира, един възрастен мъж и един младеж (ето тоя, който е тук), го нападнали и му задигнали кошницата с ценното й съдържание, а също и част от облеклото, с което по-младият решил да се маскира. След това мъжът го натикал в една стая на някаква стара кула, за да не избяга, но тъй като често се качвал на върха на кулата да огледа местността, младият търговец се възползувал от небрежността му и се измъкнал. На края поиска да му върнат вещите и да накажат виновниците.
Мери изслуша кресливия му, гневен разказ с надменно спокойствие и още преди обиденият търговец да се бе изказал докрай, смъкна отнетите дрехи и му ги захвърли с презрение.
— Ние сме попаднали в клопка, уважаеми домакине! Ние сме обградени, обсадени, извика Бъроуклиф, когато младежът млъкна. Това е коварен план, с който искат да ни отнемат лаврите! Лаврите и наградите! Но, ти знаеш, Дрил, че ще имат работа със стари войници и скоро ще им видим сметката. С това ще се заеме пехотата, нали ме разбираш? Не ни трябва кавалерия. Хайде, тръгвай, приятелю! Виждам, че почваш да поумняваш. Вземи тоя млад джентълмен и не забравяй, че е джентълмен! И го постави под стража, но гледай нищо да не му липсва.
Бъроуклиф се поклони вежливо на Мери, който само му кимна високомерно, тъй като вече се смяташе мъченик за делото на своята родина и излезе подир сержанта от стаята.
— Не му липсва смелост на тоя хлапак! — възкликна капитанът. И ако доживее да му порасне брада, тежко на тоя, който посмее да я докосне! Радвам се домакине, че дойде този амбулантен търговец и ми даде възможност да пощадя чувствата на това клето момче, защото не обичам да се гавря с такава благородна душа. По очите му познах, че по-често е виждал пушка, отколкото игла!
— Но те са убили моя роднина — верния, начетен, даровит мистър Кристофър Дилън!
— Ако са го убили, ще отговарят за това — каза Бъроуклиф, като се разположи отново на масата с невъзмутимост, която свидетелствуваше достатъчно за пълното му безпристрастие. Но, не бива да действуваме прибързано, преди да установим фактите.
Полковникът волею-неволею се съгласи с този разумен довод и също седна на мястото си, докато събеседникът му се залови да разпитва по-подробно младия амбулантен търговец.
За резултата от тоя разпит ще разкажем на читателите, когато му дойде времето, но за да утолим любопитството им ще ги уведомим, че капитанът се убеди, че се подготвя сериозно нападение срещу манастира и същевременно, както сам той вярваше, научи достатъчно неща, за да предотврати опасността.
Че съм виждал по-приятен
пратеник на любовта.
В долната галерия на манастира Сесилия и Кетрин се разделиха с Елис Дънскоум и се качиха в помещението, отредено им за будоар. Силните чувства, които все повече напираха в гърдите на двете девойки, като виждаха, че по силата на обстоятелствата хората, към които изпитваха най-дълбоко влечение, са поставени в извънредно деликатно, ако не и опасно положение, може би до известна степен им пречеха да почувствуват безпокойство, каквото би трябвало да възбуди разкриването и арестуването на Мери. Младежът като самите тях, беше единствено дете на една от трите сестри, които съединяваха с тесни роднински връзки някои от нашите герои, а крехката му възраст караше братовчедките да изпитват към него симпатии, далеч по-силни от обикновената близост между роднини. Но, те знаеха, че в ръцете на полковник Хауард той можеше да бъде спокоен за живота си, ако не за свободата си. Ето защо, когато премина първоначалното вълнение, предизвикано от неочакваното му появяване след толкова продължително отсъствие, мислите на двете девойки бяха заети по-скоро с последиците, които можеше да има за други арестуването на гардемарина, отколкото с безпокойство за самия него. Скрити от чужд поглед двете братовчедки дадоха свободно изблик на чувствата си, всяка според своя темперамент. Кетрин се разхождаше назад-напред из стаята в трескаво вълнение, а мис Хауард, скрила лице под буйните си тъмни къдрици и затулила очи с нежната си ръка, изглежда, се мъчеше да обмисли положението по-спокойно.
— Барнстейбъл трябва да е някъде наблизо — проговори Кетрин след няколкоминутно мълчание. Той никога не би пратил тоя младеж сам с такава задача!
Сесилия вдигна кротките си сини очи към лицето на своята братовчедка и отвърна:
