Вече от няколко часа Барнстейбъл беше на борда на малката си шхуна, готов да приеме хората от кораба. Затова щом тежкият катер на фрегатата бе вдигнат на палубата на шхуната, той обяви, че „Ариел“ може да отплава. Както казахме вече, „Ариел“ спадаше към класа на най-малките морски съдове и тъй като конструкцията му беше толкова пропорционална, че изглеждаше значително по-малък по размери, отколкото беше в действителност, той отлично подхождаше за предстоящата експедиция. По лекота приличаше на коркова тапа и понякога като, че ли не плаваше, а се плъзгаше по пенестите гребени, мощните талази, които се удряха в крехките му бордове, заливаха непрекъснато ниската палуба и малкото корабче така подскачаше и се люлееше във вдлъбнатините между вълните, че даже опитните моряди трябваше да ходят много предпазливо. И все пак на шхуната беше чисто и подредено, както са способни да поддържат ред и чистота моряци, и всичко беше разположено така, че в малкото пространство да не се чувствува теснота. Въпреки малките си размери обаче „Ариел“ носеше бойното си снаряжение с такава гордост, че оръдията му изглеждаха по-страшни и по-опасни, отколкото бяха в действителност. Смъртоносното оръдие, въведено след описвания от нас период на всички кораби от малък клас, тогава едва що бе изобретено и американските моряци го познаваха само по славата, която се носеше за него под страшното име „съкрушител“. То имаше къс ствол с голям калибър, управляваше се лесно и още в началото качествата му бяха достойно оценени. Смяташе се, че големите кораби са отлично въоръжени, когато между другите средства за нападение на борда им има две-три от тия мощни оръдия. По-късно тези „каронади“, наречени така по името на река Карон, на чиито брегове за пръв път са отлети, бяха видоизменени и подобрени и станаха обичайно въоръжение на кораби с определен размер. Вместо такива „каронади“ на фалшбордовете на „Ариел“ бяха монтирани шест леки бронзови оръдия, почернели от морската вода, която тъй често заливаше тия средства за унищожение, без да им причинява друга някаква вреда. В средата на кораба, между фокмачтата и грот-мачтата, се намираше още едно оръдие, също от бронз, но близо два пъти по-дълго от останалите. Лафетът му имаше своеобразна нова конструкция, която му позволяваше да се върти на 360 градуса, така че да бъде полезно при всякакви обстоятелства, каквито може да възникнат при морска война.
Лоцманът огледа внимателно това въоръжение, после с явно задоволство обгърна с поглед добре подредените палуби, изрядните, здрави платна и въжета и мъжествените лица на младите юнаци, които съставляваха екипажът. Отърсвайки се от студенината, която бе проявявал непрекъснато през краткото време, откакто беше с тия хора, сега той изрази чувствата си гласно и непринудено:
— Хубаво корабче си имате, мистър Барнстейбъл — рече той, и безстрашен екипаж. Добра работа можете да свършите в случай на нужда, сър и мисля, че тоя час не е далеч.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре! — отвърна смелият моряк. Откакто напуснахме Брест, нито веднъж не съм имал случай да си послужа с тия оръдия, макар, че в Ламанша срещнахме няколко неприятелски катера, с които нашите булдози много искаха да си поприказват. Мистър Грифит ще ви потвърди, господин лоцман, че моите шест топчета могат при нужда да реват колкото осемнайсетте оръдия на фрегатата.
— Но без особена полза — забеляза Грифит. Vox et praeterea nihil25, както казваха в училище.
— Не зная гръцки и латински като вас, мистър Грифит — отвърна командирът на „Ариел“, но ако искате да кажете, че тези седем бронзови играчки не могат да запратят гюлле на разстояние, каквото се полага на оръдия с такива размери и при такава височина над водата, или да пръскат картеч като вашите бомбарди26 надявам се, че преди да се разделим, ще имате възможност да се убедите в противното.
— Тези оръдия обещават много — каза лоцманът, който, изглежда, не знаеше за приятелските отношения между двамата офицери и искаше да ги помири. Не се съмнявам, че в бой ще действуват твърде убедително за неприятеля. Виждам, че на всички сте дали имена — предполагам според качествата им. Много изразителни имена наистина!
— Плод на празна фантазия — отвърна през смях Барнстейбъл, поглеждайки оръдията, на които бяха изписани странни имена: „Боксьор“, „Бъхтач“, „Мелач“, „Пръскач“, „Унищожител“ и „Забивач“.
— А защо няма име това оръдие в средата на кораба? — попита лоцманът. Или го наричате, както е общоприето — „Бабката“?
— Не, не, тук нямаме такива бабешки имена — отговори Барнстейбъл. Вървете малко по към кърмата и ще видите отстрани на лафета напълно заслужено име.
— Странно название, макар, че може да се каже има известен смисъл!
