— Назад! — извика той. Ще умра, но няма да се предам! Яростното лице и пламналите очи, които се въртяха страшно, изплашиха Сесилия. Тя се дръпна и се сви, изпускайки наметалото си, но без да сваля от лицето на моряка нежния си, доверчив поглед.
— Едуард, аз съм, Сесилия Хауард! — каза тя. Дойдох да те спася от гибел. Познахме те въпреки изкусната ти маскировка.
Пистолетът и камата паднаха на одеялото, тревогата изчезна и радост озари лицето на младия моряк.
— Най-после щастието ми се усмихва! — възкликна той. Колко си добра, Сесилия! Повече, отколкото заслужавам и много повече, отколкото очаквах. Но, ти не си сама…
— С мен е моята братовчедка Кейт. Нейните проницателни очи те познаха и тя любезно се съгласи да ме придружава, за да те убедим … не, да ти помогнем, ако е нужно, да избягаш. Защото е опасно безумие, Грифит, да си играеш така със съдбата.
— Значи, напразно съм си играл досега? Мис Плаудън, обръщам се към вас за отговор и обяснение.
По лицето на Кетрин премина сянка на недоволство, но след кратко колебание тя отвърна:
— На вашите услуги съм, мистър Грифит. Както виждам, начетеният капитан Барнстейбъл не само е успял да разбере моите драскулки, но и ги е раздавал наляво и надясно за прочит.
— Сега сте несправедлива и към двама ни — каза Грифит. Нима е престъпно да ми покаже план, в който ми е отредена главната роля?
— Аха! Изглежда, че оправданията се явяват послушно на вашия чов, като матросите ви — подхвърли младата девойка. Но, защо героят на „Ариел“ праща друг да му върши работата? Нима е свикнал да се задоволява с второстепенна роля, когато трябва да се спасяват хора?
— Не дай, боже дори за миг да си помислите лошо за него! Ние сме ви много признателни, мис Плаудън, но си имаме и други задължения. Знаете, че служим на нашето общо отечество и имаме началник, чиято воля е закон за нас.
— Тогава върнете се, мистър Грифит, да служите на нашата обезкръвена страна, докато това е още възможно — рече Сесилия. И след като с общите усилия на храбрите й синове нашествениците бъдат прогонени от нейната земя, да се надяваме, че ще дойде време, когато аз и Кетрин ще се върнем по родните си места.
— А представяте ли си, мис Хауард, колко много може да бъде удължено това време от могъщата армия на английския крал? Ние ще победим! Народ, който се бори за най-светите си права, неминуемо ще победи. Но, един беден и разорен народ, разпръснат по обширна територия, не е в състояние да сломи мощта на Англия само за един ден. Вие, мис Хауард, изглежда, забравяте, че като ме увещавате да ви напусна в такъв решителен момент, ме лишавате от всякаква надежда да ви видя отново!
— Трябва да се уповаваме на волята божия — отвърна Сесилия. Ако бог е наредил Америка да се освободи едва след дълги страдания, аз мога да й помогна само с молитвите си. Но ти имаш ръце и опит, Грифит, които ще бъдат много по-полезни на нашата родина. Затова не пилей силите си в неосъществими планове за лично щастие, а използувай всяка минута и се върни на кораба, ако той действително е още в безопасност. И се помъчи да забравиш за известно време това безумно начинание и тая, заради която си се впуснал в него!
— Не очаквах да ме посрещнеш така — промърмори Грифит, защото макар че тази вечер попаднах на теб случайно, а не преднамерено, все пак се надявах, че когато видя отново фрегатата, ти ще бъдеш с мен, Сесилия.
— Не бива да упреквате мен, мистър Грифит, за вашето разочарование, защото не съм казала досега нито дума, която да ви дава основание да мислите, че съм съгласна да напусна чичо си. А и никой друг не е чувал такова нещо от мен.
— Мис Хауард няма да ме намери дързък, ако й припомня, че едно време тя не ме смяташе недостоен да се грижа за нея и за нейното щастие.
Силна руменина обля лицето на Сесилия, когато отговори:
— Аз и сега държа на думите си, мистър Грифит. Но, добре правите, че ми напомняте за някогашната ми слабост, защото споменът за това безразсъдно увлечение само засилва моята решителност …
— Не — прекъсна я пламенният й поклонник, ако исках да ви упрекна или таях някаква себична мисъл, отвърнете се завинаги от мен като недостоен за вашата благосклонност!
— Аз ви прощавам и едното, и другото по-лесно, отколкото собствената си слабост и лекомислие — отвърна Сесилия. Но, откакто се видяхме за последен път, станаха много неща, които не ми позволяват да повторя тази неблагоразумна постъпка. Първо — продължи тя с мила усмивка, аз станах с една година по-стара и с десет години по-умна. Второ и това е може би най-важното, тогава чичо ми беше заобиколен от свои стари приятели и роднини, а сега е съвсем сам. И макар че намира известно утешение в това, че живее в къща, обитавана някога от неговите прадеди, все пак се лута из мрачните й коридори като чужд и му остава една единствена нищожна награда за загубеното — нежността и предаността на тази, за която милее и се грижи от детинство.
