Макар и да предвиждаше това потвърждение на догадките си, Елис не можа да отговори веднага, а се отпусна на стола, от който арестантът току-що бе станал, и помълча малко, сякаш да събере сили.
— Значи, този глас не е бил плод на въображението ми или измама на слуха ми, а самата ужасна действителност! — промълви тя най-после. Защо предизвикваш така законния гняв на своето отечество? Какви коварни планове ти е внушил сега твоят неукротим нрав?
— Езикът ти е много остър и жесток, Елис Дънскоум — отвърна непознатият с рязка студенина, а беше време, когато и след кратко отсъствие ме посрещаше с по-нежни думи.
— Не отричам. Дори и да искам, не мога да скрия своята слабост нито от самата себе си, нито от теб. Пък и бих желала цял свят да знае за нея. Някога те уважавах, дадох ти дума, повярвах ти и в заслеплението си забравих най-светите си задължения. За тази слабост бог ме наказа жестоко чрез твоите лоши дела.
— Нека да не тровим срещата си с безполезни взаимни упреци, каза той. Имаме много, много да си кажем, преди да ми разкриеш с каква милосърдна цел си дошла тук. Аз те познавам много добре, Елис и виждам, че чувствуваш опасността, която ме застрашава, и си готова на всичко, за да ме спасиш. Майка ти … жива ли е още?
— Последва покойния ми баща — отвърна Елис, като закри с Длани бледото си лице. Останах сама, съвсем сама. Защото този, който беше за мен всичко, измени на родината ся и стана недостоен за доверието ми.
Тези думи развълнуваха много непознатия. Той вдигна погледа си, обикновено спокоен, от пода към лицето на своята събеседница и закрачи бързо назад-напред из стаята.
— Много неща бих могъл да кажа за свое оправдание — отговори най-сетне той, много неща, които ти не знаеш. Аз напуснах родината, понеже виждах тук само гнет и неправда, а нямах право да те моля да свържеш съдбата си със скиталец без име и без състояние. Ала сега мога да ти докажа верността си. Казваш, че си останала сама. Но защо трябва да бъдеш сама? Ще видиш колко си грешила, когато си се съмнявала, че някой ден ще бъда в състояние да заменя баща ти и майка ти.
Такова уверение, макар и малко закъсняло, винаги е приятно за ухото на жената и Елис поомекна, при все че думите й звучаха все тъй остро.
— Ти съвсем не говориш като човек, чийто живот виси на косъм, готов всеки миг да се скъса. А къде ще ме заведеш? В Лондонската кула43 ли?
— Не мисли, че съм толкова неблагоразумен и че не съм взел достатъчно предпазни мерки — отвърна непознатият с невъзмутимо хладнокръвие. Наблизо има цял отряд храбреци, които само чакат сигнал от мен, за да смачкат като червеи жалките сили на вашия офицер.
— Значи, полковник Хауард е бил прав! Сега разбирам как неприятелските кораби са минали през плитчините! Ти си бил техният лоцман!
— Да.
— Какво? Нима ще използуваш знанията, които си получил в разцвета на невинната си младост, за да донесеш нещастие в дома на тия, които някога си познавал и почитал! Джон, Джон! Мигар образът на девойката, която в зората на нейната младост и непорочна красота ти уж обичаше, е оставил такъв слаб отпечатък в сърцето ти, че то може да бъде равнодушно даже към страданията на тези, сред които се е родила и които представляват нейният малък свят!
— Нито един косъм от главите им не ще бъде докоснат, нито една сламка от покривите им няма да бъде изгорена и най-големият подлец измежду тях може да спи спокойно — и все заради теб, Елис! Англия започна тази война с нечиста съвест и окървавени ръце, ала сега всичко това ще бъде забравено, макар че именно сега имаме сила и възможност да я накараме да почувствува нашата мъст — даже на собствената си земя. Но аз не съм дошъл тук с такава цел.
— Защо тогава си се хвърлил слепешком в тази клопка, от която и целият ти прехвален отряд не може да те измъкне? Достатъчно е да извикам високо твоето име дори тук, в тъмните и неприветливи коридори на тази уединена обител, и още преди да съмне, ехото ще го разнесе навред и народът ще се вдигне на оръжие, за да накаже дързостта ти.
— Името ми е произнасяно тук много пъти, и то без нежни нотки — отвърна презрително лоцманът. — Цял народ трепереше, като го чуеше, и страхливците, и негодниците бягаха от човека, когото бяха онеправдали. Аз доживях да издигна гордо знамето на новата република пред очите на трите кралства и нито силата на оръжието им, нито дългогодишният им опит не успяха да го изтръгнат от ръцете ми. Да, Елис, ехото на вашите източни хълмове още повтаря тътнежа на моите оръдия, затова името ми звучи още по-страшно в ушите на сънливите ви йомени.
— Не се хвали с временния успех, с който бог е възнаградил греховните ти дела, каза Елис, защото ще дойде ден на сурово и тежко възмездие. И не се ласкай с празната надежда, че името ти, което всява такъв ужас у честните граждани, е способно да прогони мислите за дом, родина и близки от ума на всички, които го чуят. Аз сама започвам да се съмнявам дали не изменям на свещения си дълг, като те слушам, вместо да предупредя цяла Англия какъв престъпен неин син се таи в пазвата й.
