По някое време тя надникна над ръба на книгата и забеляза, че Луи тъкмо чете писмо от министър – разпознаваше ги, защото само дясната половина на листа бе изписана. Лявата оставаше празна, та кралят да записва своите бележки по различните точки. Това беше още едно от строгите правила във "Версай" и всички държавни секретари и министри пишеха писмата си по този начин. Луи поддържаше оживена кореспонденция, чрез която уреждаше повечето тайни държавни дела и политически проблеми сигурно защото осъзнаваше, че всяка казана от него дума стига до безброй уши.
Жан огледа малкия кабинет и за пореден път се възхити от реда тук. Всяка папка, всяко чекмедже, всяка лавица имаше етикет, надписан лично от краля.
Луи си пишеше редовно и със семейството, с приятелите и доверениците си. Той пишеше красиво, умееше да си служи с думите, да се изразява елегантно, с лирична лекота. Жан обичаше всяко от писмата, които ѝ бе изпратил.
Кралят завърши писмото и се подписа, а тя остави книгата и се надигна.
– Простете, сир, ще позволите ли да ви откъсна за малко от писането?
– Но разбира се – отговори галантно Луи.
Облечена в сребърна рокля, избродирана с блещукащи полумесеци, Жан отиде при него.
– Намислила съм нещо и бих желала да помоля за вашето разрешение.
– И какво по-точно сте намислили?
Тя се облегна леко на креслото му, наклони глава и го погледна.
– Първо ми обещайте, че няма да отхвърлите молбата ми!
Кралят остави перото и посегна към ръката ѝ.
– Как да ви дам позволение за нещо, като не знам за какво се отнася?
– Просто ми позволете, сир, моля ви! – усмихна се нежно Жан.
– Когато ме гледате така, не съм в състояние да ви откажа нищо. – Луи се засмя и се облегна назад. – Е, добре, мадам, имате моето разрешение. – В очите му светна любопитство. – Сега ще ми кажете ли какво сте намислили?
– Искам да си имам театър!
Луи я погледна слисано.
– Но "Комеди Франсез" и "Комеди Италиен" редовно дават представления в Двора!
– Така е, но аз искам да си имам свой театър. Моите актьори ще играят само пред избран кръг хора, в интимна среда. Ще ви хареса, обещавам. – Думите избликваха неудържимо от устата ѝ, гласът ѝ звучеше еуфорично. – Ще даваме комедии, опери, даже балети!
Луи кимна замислено.
– Надявам се, съзнавате какво ще говорят за вас в двора?
– Е, те и сега говорят лошо за мен, нали?
Жан приседна на страничната облегалка, без да му позволи да забележи, че скептичните му думи я изпълниха с несигурност. Какво ще стане, ако изпълнението ѝ не му хареса?
Луи помилва рамото ѝ и притисна лице върху меката материя на ръкава.
– За бога, мадам, вие наистина сте несравнима. Всяка друга жена щеше да поиска диадеми или летен дворец, а вие искате театър!
Жан се засмя дръзко.
– Първо, Ваше Величество, имайте предвид, че с моето желание ще доставям удоволствие на други хора, най-вече на вас, и второ... – тя го прегърна и пошепна съвсем близо до устните му – ... разбира се, че съм несравнима!
Очите му засвяткаха.
– Пречите ми да работя, мадам.
– О, най-смирено моля за прошка, сир!
Жан седна в скута му и впи устни в неговите. Той я притисна силно и тя усети възбудата му. Пръстите ѝ се плъзнаха в отвора на яката и помилваха голата кожа на силните гърди и рамене. Той погали гърдите ѝ, талията, бедрата и дъхът ѝ се ускори. Луи я вдигна на ръце и внимателно я положи върху мекия килим на пода.
Жан разказа за проекта си първо на херцог Дьо Лавалиер и той се въодушеви.
– Ваш собствен театър, тук, във "Версай"? Каква великолепна идея!
Зарадвана, Жан се засмя. Очакваше идеята ѝ да му хареса. Лавалиер споделяше мнението ѝ, че репертоарът във "Версай" е твърде консервативен. Молиер, Расин, Корней – класици, играни още при Луи XIV. В това, разбира се, нямаше нищо лошо, но модерният театър предлагаше много повече.
– Смятам, че ще е най-добре да съставим постоянна трупа – продължа Жан. – Със собствен статут. Ще играем само пред поканени гости. А който желае да се включи в трупата, непременно трябва да има опит в театрални изяви.
– Много правилно – съгласи се серизно херцог Дьо Лавалиер. Не искаше никой да го заподозре, че участва в трупа от бездарни аматьори. Очите му светеха. – Представете си, маркизо, ще можем да поставим дори пиеси от Данкур или Дюфрене!
– Точно така – кимна Жан.
Силно се надяваше проектът ѝ да се увенчае с успех. Кралят обичаше разнообразието, а решението ѝ представленията да се изпълняват в частните му апартаменти също беше по вкуса му. "Имате право да си изберете музиканти, художници и занаятчии от двореца – каза ѝ той след като двамата се любиха в кабинета му. – Но ми обещайте да не давате само пиеси, а и опери. Обичам да ви слушам как пеете."
– Как мислите, маркизо, кого да включим в театралната трупа? – попита нетърпеливо херцогът.
Жан помисли малко.
– Да започнем с херцогиня Дьо Бранка и херцог Дьо Ниверне. Бихме могли да се обърнем и към граф Дьо Коани, той също обича театъра и участва в представления.
– А херцог Д'Айен?
– Разбира се. И мадам Дьо Марше.
– Точно така!
– И мадам Дьо Сасенаж...
