На следващата сутрин Жан се почувства уморена и не пожела да стане от леглото. По препоръка на графиня Д'Естрад новата камериерка мадам Дю Осе ѝ донесе шоколад, подправен с канела, но и силната напитка не успя да я ободри. Както всеки ден, много посетители щяха да я посетят по време на утринния ѝ тоалет. Все по-често идваха дипломати, посланици и важни придворни. Искаха подкрепата ѝ за разни неща, молеха я за привилегии или за аудиенция при Негово Величество. Очевидно влиянието ѝ върху краля беше нараснало, защото посетителите се трупаха не само при нея, но ходеха и в домовете на Пари дьо Монмартел, Льо Норман дьо Турнем и дори при брат ѝ Абел с надеждата доверениците ѝ да кажат добра дума за тях, а тя да се застъпи пред монарха.
Тази сутрин се появи мосю Дьо Лос, пратеник на саксонския курфюрст, за да изрази голямата си благодарност за съдействието ѝ при уреждането на брака между дофина и принцеса Мария Жозефа. След това се яви генералният контрольор на финансите мосю Дьо Машо д'Арнувил.
Към обед утринният тоалет приключи и Жан се приготви да отиде на църква. Изведнъж ѝ стана зле, започнаха спазми в долната част на корема. Кръвта се отдръпна от главата ѝ.
– Божичко, мадам, защо пребледняхте така?
Жан се олюля и уплашената мадам Дю Осе ѝ помогна да седне, разкопча корсета ѝ и ѝ подаде шишенцето с ароматни соли. Миризмата само засили гаденето. Прониза я остра болка в корема и тя изстена задавено.
– Господи, не!
Жан стисна с все сила корема си, който в този момент се сгърчи за нов спазъм, и мъчително пое въздух.
Камериерката беше бяла като стената.
– Гийом! – извика пронизително тя. Лакеят се появи почти веднага. – Повикай лекар за мадам! Побързай, чуваш ли!
Не по-малко уплашен, Гийом се втурна да тича по коридора.
Бебето! Жан се отпусна на дивана и се преви от болки. Досега се чувстваше толкова добре, а тази сутрин, без причина, ей така изведнъж... не, моля те, Господи, не ми причинявай това! Не ми вземай детето! Опита се да диша равномерно и обгърна с две ръце корема си, за да предпази малкото същество вътре, но спазмите се засилваха с всяка минута. Не, моля, не! Очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Лекарят ще дойде веднага, мадам – опита се да я успокои камериерката.
Твърде късно. Жан го знаеше, преди да усети как по бедрата ѝ потече топла кръв.
Лекарят се оказа безсилен да стори каквото и да било. Тя изгуби бебето, за което копнееше с цялото си сърце. Луи се опита да я утеши с нежна прегръдка.
– Пак ще забременеете – повтаряше ѝ уверено той.
Доктор Кесне също я увери, че е здрава и нищо не ѝ пречи да има други деца, че ранното прекъсване на бременността ще ѝ позволи да оздравее бързо. Но Жан беше неутешима.
Спомни си първия аборт, когато още беше женена за Шарл, за сина си, починал само дни след раждането, а после и за двата аборта тук, във "Версай". Аз съм неспособна да износя дете, повтаряше си горчиво тя. Чувството за провал се настани трайно в сърцето ѝ и тя изпитваше вина, защото не може да дарява живот със същата лекота като другите жени. Най-голямото ѝ желание беше да роди дете на краля, но постоянно я гризеше страх, че няма да има друго дете освен Александрин.
– Престанете най-сетне, скъпа – скара ѝ се графиня Д'Естрад. – Едно или повече помятания са нещо напълно нормално. Те са част от участта на нашия пол. Половината жени умират при раждането на първото си дете, а вие вече си имате прекрасна дъщеря. Успокойте се, сигурна съм, че ще имате и други деца.
Ала нищо не беше в състояние да излекува болката и тъгата на Жан. Защо, защо ѝ отнеха неродения живот? Често си спомняше ужасните стихове в онова писмо: "...но малката буржоазка страхливо се пита: Този път ще успея ли, или не...". Ето че пророчеството на анонимния писач се сбъдна! Това я караше да се чувства още по-зле.
Луи се опитваше да насочи мисълта ѝ към други занимания. Вече я познаваше добре и знаеше как да го постигне.
– Щом се възстановите, ще ви помоля да участвате в подготовката на сватбата на дофина – каза ѝ един ден той. – Както знаете, мосю Дьо Ришельо ще замине за Саксония, за да доведе принцеса Мария Жозефа, затова съм възложил на херцог Дьо Жевр да организира сватбата. Сигурен съм, че вашата женска ръка ще му е от полза в тази трудна задача.
Жан изпита благодарност към своя крал. Знаеше от какво значение е тази сватба и прие молбата на Луи като голямо отличие. А и това беше добър начин да забрави мъката си. Сватбата на дофина щеше да се състои в началото на февруари. Както изискваше обичаят, преди и след венчавката щеше да има балове и празненства. Затова Жан решително стана от леглото и се зае да преглежда списъци с гости, да обсъжда с архитектите украсата на зали и салони, да измисля нови забавления, да съставя менюта.
Театралният проект също напредваше. Трупата репетираше няколко пиеси едновременно.
