– Ваше Величество, аз съм ваша поданица и ви дължа послушание, но съм и жена, дълго време живяла с вас, затова мисля, че заслужавам да бъдете искрен с мен. Научих от сигурен източник какво сте обещали на графиня Дьо Шоазьол-Бопре и си позволявам да цитирам думите ви. – Тя пое дълбоко дъх и продължи с треперещ глас: – "Ще ви дам всичко, което желаете, за да сте щастлива. С радост ще изпълня желанието ви да живеете близо до мен."
В погледа му ясно пролича въпрос – откъде е узнала всичко това? – ала Жан го пренебрегна.
– Надявам се да разберете, че и аз имам гордост и достойнство, затова искам да си отида, преди да ми заповядате – заключи смело тя, опитвайки се да преглътне задушаващите я сълзи.
– От кого чухте тези думи? – попита кралят със строг глас и пребледняло лице.
Жан не избегна погледа му.
– Ще ме разберете: честта не ми позволява да назова името
– Настоявам да получа отговор, мадам.
– Не, не мога... А и няма значение. Вече целият Двор знае, че вие отдавна не изпитвате страст към мен, сир – обясни хладно тя.
Луи я погледна слисан.
– В името на онова, което беше между нас, сир, ви умолявам да ми позволите да напусна Двора.
Лицето му се промени. Явно бе разбрал, че тя говори сериозно.
– Мили боже, Жан... – гласът му се пречупи. – Това не е вярно! – Изведнъж доби вид на стар, уморен човек. – Просто не мога да понеса мисълта да ви загубя.
Отиде при нея и улови ръцете ѝ.
– Наистина ли не разбирате? Не исках да застраша живота ви с нова бременност! – В очите му светна горчивина. Пусна я и стисна ръце в юмруци. – Господ ми е свидетел колко нощи съм лежал буден, изпълнен с копнеж да ви любя...
Жан не повярва на ушите си. Наистина ли е престанал да се люби с нея, защото се е страхувал, че тя ще забременее отново и ще умре?
– Но... откъде знаете? – попита беззвучно тя.
Луи извърна лице.
– Стоях пред вратата, докато разговаряхте с доктор Кесне. Чух всичко... Аз ви обичам, Жан – заяви дрезгаво той. – Не си представям живота без вас.
През всичките тези години не беше чувала от устата му обяснение в любов. Жан се разплака – от облекчение, но и от тъга, че двамата бяха преживели толкова страдания.
– Но защо не ми казахте? – попита с пресекващ глас тя. – Поне щях да знам защо ме отблъсквате.
Луи затърси правилните думи.
– Аз... просто не можах. Простете ми.
– А мадам Дьо Шоазьол-Бопре? – попита тихо Жан.
Кралят нежно попи една сълза от бузата ѝ.
– Кратковременно забавление без особено значение. Нищо повече.
– Ала... писмото ви...
Луи вдигна рамене.
– Само празни комплименти. Дребен израз на благодарност за вниманието, с което ме удостоява. Никога не съм обещавал на мадам Дьо Шоазьол-Бопре да я направя своя метреса.
Жан си припомни, че графинята очаква дете от краля, но замълча тактично. Друг път щяха да говорят по въпроса.
Луи зарови пръсти в косата ѝ.
– Искам до себе си само вас, мадам... Затова не мога и не искам да ви позволя да напуснете "Версай".
Жан изтри сълзите от очите си и направи опит да се усмихне. Кралят се наведе и я целуна.
Шарлот Розали се оглеждаше в огледалото и си представяше какво бляскаво бъдеще я очаква. За щастие още не бе започнала да пълнее и никой не подозираше бременността ѝ. В пристъп на великодушие обеща на братовчед си да роди бебето в Париж, за да избегне скандала. Обърна се към леля си, която се грижеше за нея по-трогателно отвсякога.
– Няма да напусна Двора – заяви решително младата жена. – Не е нужно. Никой не знае дали детето е от краля или от съпруга ми. Няма да стане скандал.
Графиня Д'Естрад явно изпитваше известни съмнения.
– Боя се, скъпо дете, че ще се наложи да се съобразите с желанието на краля.
Шарлот Розали се взря недоволно в огледалото.
– Сега най-важното е да се отървем от маркизата. Не разбирам защо не го е направил отдавна, след като вече не спи с нея!
Графинята вдигна рамене.
– Навикът е сила, скъпа.
Шарлот Розали извади от сребърна кутийка кадифена бенка и се огледа съсредоточено, питайки се дали да я сложи на бузата, или на брадичката си. Отново си представи как ще заживее като
Силно чукане по вратата я изтръгна от мислите ѝ.
– Да?
Появи се млада камериерка.
– Херцог Д'Айен по поръка на Негово Величество, мадам.
Графиня Д'Естрад ахна изненадано. Паласкана, Шарлот Розали кимна – обикновено Луи ѝ изпращаше писма и покани по пажове.
– Добро утро, мосю Д'Айен – поздрави тя с грейнало лице.
Капитанът на гвардейците не отговори на поздрава. Подаде й запечатан плик и отстъпи крачка назад с непроницаемо изражение.
– Мадам Дьо Шоазьол-Бопре, заповядано ми е лично да ви връча писмо от Негово Величество.
Шарлот Розали счупи печата и прочете кратката вест. Лицето ѝ пребледня, пръстите ѝ затрепериха.
Графиня Д'Естрад издърпа листа от вледенените ѝ ръце и прочете на глас:
