Графиня Д'Естрад се обърна към херцога и попита с пресекващ глас:
– Гонят я от Двора?
Д'Айен кимна.
– Заповядано ми е да се уверя лично, че графинята и съпругът ѝ ще напуснат Двора до вечерта.
Жан трябваше да си признае, че на сутринта след прогонването на Шарлот Розали ѝ достави особено удоволствие да влезе в Огледалната зала. Херцогиня Дьо Бранка бе посетила младата дама предишната вечер и ѝ разказа със злобна радост каква бъркотия заварила в покоите на графинята, как лакеи и камериерки бързали да опаковат багажа. Научавайки, че младата жена през цялото време плакала горчиво, Жан не изпита съчувствие. Съпругът ѝ и графиня Д'Естрад едва я удържали да не изтича при краля.
– Искам да ви кажа, маркизо, с какво удоволствие наблюдавах как големите им планове се провалиха с гръм и трясък – заключи херцогиня Дьо Бранка. – Графиня Д'Естрад на колене ме умоляваше да ви уверя, че не е знаела нищо за връзката между племенницата ѝ и краля.
Жан не повярва на ушите си. Нима графинята сериозно се надяваше тя да приеме лъжите ѝ за чиста монета?
Още на следващата сутрин обаче графиня Д'Естрад се появи на утринния ѝ тоалет.
– Господи, скъпа, нямах представа колко неблагодарна и недостойна е племенницата ми! Ще ми простите ли, че ви я представих и ви помолих да я вземете под крилото си?
Жан нямаше ни най-малко желание да продължи тази игра.
– Хайде да си спестим този недостоен театър, графиньо – отсече хладно тя.
– О, нали не допускате да имам нещо общо с тази жалка история?
– Доскоро ме уверявахте и че нямате връзка с граф Д'Аржансон – продължи още по-хладно Жан.
Графиня Д'Естрад почти загуби самообладание.
– Толкова малко ли означаваше приятелството ни за вас? – попита горчиво Жан.
– Ако ви бях разказала с кого прекарвам нощите си, щяхте да ме намразите – процеди през зъби графинята.
Жан видя как в очите ѝ блесна враждебност и потръпна. Спомни си думите на херцогиня Дьо Бранка по адрес на бившата ѝ приятелка и кимна замислено. Как е била толкова сляпа, та не е виждала завистта и ревността, ясно изписани върху това красиво лице? Е, сега ще си разчистят сметките.
– Да, признавам, нямаше да остана въодушевена от признанието ви – започна спокойно тя, – но като моя приятелка бяхте длъжна да ми кажете истината. Сигурно щях да ви простя и това, но днес не мога да ви простя, че предадохте приятелството ни и всичко, което ни свързва, с намерението племенницата ви да ме измести от позицията на
Графинята пребледня. Вдигна отбранително ръце и изобрази приятелско изражение.
– Нищо подобно не съм направила, маркизо! Как можахте да си го помислите! Аз ви смятам за най-близката си приятелка!
Жан я измери с неодобрителен поглед. Щеше да я уважава много повече, ако бе намерила сили да признае истината. Разбираше страховете на графинята от последствията на интригата, която бе предизвикала. Бившата ѝ приятелка имаше основание да се страхува. Ако зависеше от нея, веднага щеше да я прогони от Двора, ала засега не можеше да стори нищо. Графиня Д'Естрад беше придворна дама на принцесите и официално не бе извършила нищо, което да оправдае прогонването ѝ. Един ден обаче Жан щеше да ѝ поиска удовлетворение. Предателството не се прощава.
Жан се усмихна хладно.
– Е, графиньо, като моя приятелка сигурно ще се зарадвате да узнаете, че кралят ме обезщети щедро за малкото си приключение с племенницата ви. Ще ме удостои с титлата херцогиня.
Графиня Д'Естрад пребледня още повече.
– Аз... поздравявам ви, маркизо.
Жан кимна високомерно.
– А сега ви моля да ме извините.
Графиня Д'Естрад направи тромав реверанс и излезе от салона с бързи крачки.
Церемонията по обявяването ѝ за херцогиня щеше да се състои след няколко дни. Както някога, когато я представиха в Двора, придворните изпълниха официалните салони, за да присъстват на удостояването ѝ с високата чест.
Церемониалмайсторът удари по пода с жезъла си. Жан направи дълбок реверанс пред Луи и сведе глава.
– Негово Величество Луи, крал на Франция, удостоява Жан Антоанет, маркиза Дьо Помпадур, баронеса Дьо Брет, Ла Ривиер и Сен Сир ла Рош, дама на Креси Кув, Треон, Оне, Гарансиер, Льо Буле ле дю Еглиз, Сен Реми сюр Авре и Боаси ан Друе, с ранга на херцогиня, считано от днешния ден – възвести церемониалмайсторът.
Придворните си зашепнаха възбудено. Застанал в най-далечния ъгъл на залата, херцог Дьо Ришельо се наведе към ухото на Д'Аржансон, който следеше церемонията с ледено изражение.
– Херцогиня! Забележително постижение, нали графе? Ето че рангът ѝ стана по-висок от вашия. Ще се налага да ѝ се кланяте и да стоите прав в нейно присъствие.
Ришельо се засмя развеселено и графът му хвърли унищожителен поглед. Бръчиците около устните му станаха още по-дълбоки.
Късно през нощта Луи застана усмихнат пред Жан и сложи ръка на рамото ѝ.
– Е, мадам, как ви харесва новата ви титла?
